Паднали кралства

Морган Роудс

Напоследък има нова вълна от сериали, в които главните герои са обективно погледнато недорасли хлапета в късно тинейджърство на около 16-17 години – най-хормонално откачения период в живота на всеки, който може да си позволи да погледне в миналото си без да избухне в огнен стълб от срам. И ако не завържат „любов за цял живот“ с някое свръхестествено същество с остри зъбки или пухкави кучешки косми в ушите, то момченцата и момиченцата на деня ще са в сърцето на някакъв псевдо – средновековен заговор, и ще решават съдбите на империи точно след като се погрижат за ежедневната си анти-акне терапия с био медикаменти като прилепско пишкано с мед да речем. Но когато в историята се забъркат и магии, някое и друго божество или поне нещо с остри ушички и/или вертикални зеници, някак нещата придобиват вкус, който дори и моето чувствително критикарско стомахче би смелило с някакво минимално количество цупене в мрака.

Падналите кралства е микс между сериали – Кралство среща Клюкарката, Игра на тронове е леко стъпило върху врата на Малки сладки лъжкини, а Мерлин изящно шляпва подкръстието на… ами, съжалявам, изчерпа ми се базата данни със съвременни кифленски кинематографии. Така де, по мое време имаше само един Сексът и градът, и това ни стигаше да знаем колко точно промискуитетни можем да бъдем, преди единодушно да ни нарекат шаврантии бабите пред блока. Стилът е много лек, филмов и тийн – сцени се сменят логично последователно; има достатъчно количество близки планове; емоциите са от типа и размаха, които могат да се изразят само с неубити от ботокс лицеви мускули. И въобще всичко е лесно четимо и увличащо, редящо том след том по обичайният начин, по който излизат и сезоните на любимите ни сериали, с подобаващо клифхангърче и драматичен взор на измъчен от тегобите всечовешки главен герой на финала.

А, за сюжета чух, че питате? Всъщност е доста приличен – включва затворени в скъпоценни камъни елементали – богове, кръвни магьосници, полудяващи по Ранд-ски вещици и много, много любов, щото все пак Морган Роудс най-вече разбира от паранормални романси. Кралете на няколко съседни малки царства вземат, че се сръфват за гушите, режат си гърлата известно време, остане някой и друг жив наследник, и естествено най-коравото и зло копеле изкормва на рандъм принцип по някой и друг сравнително важен второстепенен герой, за който обаче често изненадващо откриваме, че ни е пукало. Целта на занятието е постигане на световна доминация, естествено, и онождане на разни полу-богини с красиви, големи… мхъм очи или на техните другарчета полу-богове, на които сами се сетете кое им е красивото и голямото.

Основният проблем е както казах и в началото – че главните ни протагонисти са хлапета, а техните престарели и изморени от живота родители без скрупули са ми практически набори. А хормоналните кошмари и във фентъзийните земи са си еднакви – и благородните, и плебейските наследници се въргалят по ъглите с еднакви или противоположни по пол партньори твърде често, и то обичайно точно с тези, които са се кълнели, че мразят и в червата си, и ако ги хванат някъде насаме ще им светят маслото със завидна жестокост. Така де, луди-млади, кипящи от страсти и тъпота. И мога да препоръчвам искрено тези иначе не лоши книжки основно на любители на романтични истории с непълнолетни герои и достатъчно приключения, за да ви държат будни до среднощ, хапейки пръсти дали ще вземат Х и У накрая. Подсказка – определено не, щото трябва да е драматично.