Забравени сказания

Любомир Николов – Нарви

Zabraveni_Skazania_Cover_sait

За всички, които не са отегчени от целия култ към словото Толкиново; дето си умират да пеят елфически песни покрай лагерния огън, и гледат с пълнокръвно обожание към всяко остроухо същество, Нарви е създал един приказен-книжен подарък, отварящ още веднъж вратите към леляната реалност на Средната земя. Е, да, не са главните порти, а по-скоро някоя и друга странична врата, през която обаче смело надникваме в бъдещето или миналото на великия момент със супер важното пътешествие на малкото златно пръстенче, и се срещаме – по моему – с доста по-вълнуващи герои, къде познати, къде напълно нови, изскочили от толкова древни легенди, че чак помитащи от могъща епичност и достатъчна за цяла една епоха  важност. Вярвате или не, това не е някакъв съмнителен фен-фик на някой алчен наследник на фамилия Толкин – въпреки, или може би заради, българския си произход, за мен Нарви е истинския носител на духа на одарения със странно велико въображение географ, по който скърбят милиони фенове по света. И бързичко ще разберете защо.

Забравените сказания са всъщност роман от разкази, приказни етюди и легенди, разказани от джуджета, елфски кралици, хобити, случайни минувачи – въобще всички, носещи в сърцата си чуждите спомени на своите славни предци, и имащи нещастието да живеят в повече от интересни времена. Някои са по-скоро хумористични, други – леко зловещи, но до едно чистокръвно легендарни, и достойни за наизустяване от всеки поклонник на Толкиновата мъдрост. Смелост, гордост, страх, жертвоготовност, отчаяние и неугасваща надежда – героите на Нарви не се колебаят да се потопят в спектър от емоции, и да живеят и умрат за смислените неща и по-висшето благо. Без излишни жестокости, чревца по пода и близък план на кръв по детски ръце, все пак усещаме и ужаса, и смъртта, и безкрая в онези земи, които може би някога били са наши.

Фентъзийно упояващо, по детски успокояващо завръщане в Средната земя, където уж всичко ви е толкова познато, но можете да се изненадате лесно от забравените истории на собствения ни свят, които ни изглеждат често толкова абсурдно реалистични, че чак усещаме достоверното им покритие от тонове пръст и камъни под краката си, в напразен опит на природата да ни убеди, че сме имали само днес и вчера, но не и някога, когато всичко е било повече от възможно. За деца, за възрастни, за мечтатели, нещотърсачи и сънуващи – понякога приказката може да е спомен, заслужаващ си споделянето.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s