Интервю с вампир

Ан Райс

153873_b

Ех, помните ли онези прекрасни времена отпреди десетина, че и повече години, когато все още вампирите не блещукаха, не се дърлеха помежду си за някоя изключително отнесена кифла, и просто убиваха, пиеха и захвърляха настрани човешките донори на алена течност с лекотата и финеса на различен биологичен вид, а не на силно депресирани тийнеджъри, цупещи се на вечността? Тогава имаше един филм, по който всяко себеуважаващо се девойче между 12 и 25, и немалко момчета с все още неосъзнати обекти на желание, точеше лиги, и то в литри, колчем погледнеше към дългокосите бледи аморфия с нечовешки очи, изиграни от истинските секс – символи на едно цяло поколение, по настоящем – кротички бащи на многодетни семейства, снимащи се само в някакви докопващи се Оскар социални бълвочи, и някой и друг екшън, правен обикновено в България, за едните мръсни пари. Да, Пит, Круз, Бандерас – привидно млади, свежи, пленителни вампири с познания, харизма и агресивно демонстрирано превъзходство на нов генетичен модел, заемащ най-горното стъпало на хранителната верига в междупланетен мащаб. Та, разбираемо е защо Ан Райс бе наречена безусловната кралица на вампирите. Но… само докато не вземете наистина да прочетете Интервю с вампир.

Книгата е доста по-различна от филма – героите имат различно минало, различни основания на съществувание и причини за поведение. Лестат си има жив баща, което не го прави никак древен; Луи няма жена и деца, но губи брат си при инцидент, а Клодия е само на 5, което прави демоничния и сексапил толкова необясним и насилено педофилски, че чак леко повръщаш при мисълта. Помните ли последната сцена от филма, която героят на Том Круз въздъхва отегчено, че Брат Пит за пореден път мрънка и се оплаква от живота си, а всъщност дотогава повествованието е вървяло доста стегнато, динамично и просто красиво? Е, тук ще можете да прочетете надълго и нашироко за всички терзания, тръшкания и мрънкания на иначе красивия Луи, който мечтае за Бог, изкупление и изгреви, неоценяващ тъмния дар на неизтичащото време. И ще скипвате безмилостно пасажи, страници, може би и цели глави, защото философията на вярата не е нещо, което търсите в един стандартен вампирски роман.

Но защо все пак да прочетете книгата? Можете да я приемете като един вид оригиналния сценарий, директорската версия на маркиращата цяло поколение легенда за вампири, чиято музика все още чувам в особено епични моменти дори в реалността. Ще срещнете десетки герои, безмилостно изхвърлени от действието на филма; ще оцените гениалните режисьорски решения и чист майсторлък на рязане на изходния материал, и превръщането му в класика за конкретен вид зрители. Даже ще проследите едно кратко пътуване из България, където вампирите са просто откачени упири – зомбита, лишени от слово, характер и каквато и да е красота. Е, мъничко обидно, но някак достоверно за онези времена с дивите овчари, башибозуци и обикновени харамии, които ни се струват толкова екзотично мъжествени, а всъщност са повече животни, отколкото хора.

Още малко спойлерни разлики – Арманд и Луи всъщност стават пълноценни партньори, Лестат се мотае тъжен наоколо с ново другарче, а Клодия си умира както си трябва, макар и по различно време от филма. А Крисчън Слейтър накрая ходи сам да си го търси в мрачната, изоставена къща на един от последните вампири в красивия Ню Орлеанс. Поуката е различна, усещането – също. Луи вече не е милия, сантиментален добряк, а самотен агресивен кръвопиец, успяващ да се адаптира към времето; Лестат буди основно съжаление, а Арманд си е все така неустоимо красив, но и доста глупавичък и себичен за живял четири столетия над-вид. Дали филмът е вдигнал твърде високо летвата, или книгата е твърде ниска топка, може да се прецени вероятно само, ако първи е текста, а после визуализацията, което аз пак оплесках в поредността. Но Райс си е Райс, и ако попрелистите богоугодните размишления на пълен с кръв стомах, ще получите доста прилична ноарна любовна история с приключенски уклон, каквато можете да очаквате да речем от Стокър или льо Фану. Което си е чисто определение за класика.

 

Advertisements

4 thoughts on “Интервю с вампир

  1. flyfybird каза:

    Започвам да се влюбвам във вампирските романи на Ан Райс, сега чета Пандора и мога смело да заявя, че е единствената книга за вампири, която си струва 🙂

  2. hbeeva каза:

    Мда, фенки сме. Даже висим у Фейса на лейди Райс. Интересното на вампирските хроники е, че има една голяма арка на историята, в която главният герой израства от депресивно диване в нещо, наподобяващо възрастен индивид и истински Безсмъртен. Което за девойче на 15 започна с Интервю и стигна до Принц Лестат с навършването на пълнотата на възрастта ми на 33. Което прави Лестат един вид личен вампирски тотем и символ на надживяване на депресията и ранната дивотия.

    Обаче…Мариус е педофил.

  3. За Райс според мен си трябва или специална възраст, или специално – меланхолично – влюбено настроение. Иначе магията се разваля. Очаквам следващите книги от Хрониките да ми допаднат повече, най-вече защото по тях поне аз филми не съм гледала, и си самостискам палци да ме хване вампирското очарование. А от Пандора и Виторио само приятни спомени имам, макар и малко избледнели с времето.

  4. Впрочем вампирската тийн вълна тръгна от Ан Райс, или поне днешните автори така са признавали и са се вдъхновявали, колкото и да ни е неприятно 😀 Не съм се зачитал все още в блога ти подробно, но може би е проява на стила ти – има леки спойлерчета, но те са повече бекграунд отколкото да засягат същинската фабула, но така или иначе в ревютата блика от компетентност и разбиране на прочетеното.
    Иначе пасажите с размислите на Луи върху божественото не мисля, че са досадни, сложени са, за да противопоставят идеализма на Луи с нихилизма на Лестат. А и Райс не е от елементарните сляпо – вярващи хора, така че това едва ли ще притесни читателя.
    На мен ми е особена слабост Арманд, харесвам го както във филма, и мъничко повече в книгите, където е доста по – различен, но имам предвид хрониките след Интервюто. Опознаването му е същинско удоволствие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s