Нощно дежурство

Нели Цветкова

27135258

Всеки хорър майстор си има своя кръг от твърде верни читатели, които вземат понякога прекомерно насериозно творбите на идолите си, и поне вътрешно разиграват всяка нощ поредната кървава сцена на анихилация. Е, някои попрекрачват зоната на фантазиите и правят огромната грешка да свържат блянове и реалност, и после ги гледаме по телевизията, обсъждани от разни премъдри чичаци с безкрайно непознати, но прилично скръбни физиономии, хвърлящи обвинения за разложението на обществото върху музиката, книгите, игрите или краката на Фики. И ако последното е всъщност някак вярно, останалите достижения на човешкото въображение са лични душевни мелодии, чийто отглас не бива да се използва за нещо различно от вдъхновение или разтоварване, според вида на потребяващите. Та, в този малко отнесен ред на мисли, аз лично виждам в Нели един силно вдъхновен от Баркър автор, който изненадващо умело плете лепкави мрежи от страх и атавистичен ужас на нашите си ширини, което прави агонията от оживелите кошмари доста по-осезаема величина.

Една нормална болница е място по-скоро за смърт, отколкото за лечебно оцеляване, каквото и да се опитват да ни убеждават стотици здравни министри и членове на бордове, стопанисващи стотиците поликлиники околовръст. Особено нощем, когато всяка градска легенда намине на вечеря покрай интензивното отделение, където ги чакат литри кръв, плът и души за окосяване, според вкусовите предпочитания на свръхестествените, които просто са различните и истинските господари на тъмните часове от живота. Милата сестра лесно се оказва стръвен върколак, красивата докторка попийва кръвчица от прескочилите поне с единия крак в отвъдното пациенти, а долу в моргата обитават най-страшните видове чудовища – отегчените и оглозгани откъм човещина иначе обикновени хора. Всички знаем приказката, че за да си добър лекар трябва да си малко лош човек и средно читав бог, защото решения буквално на живот и смърт се вземат всяка минута, и божествената искрица честичко примижава от ужас, който не бива да стига до очите на даващите и отнемащи надежда, духовно тъй далечни същества с бели престилки. Но тук странният „произход“ на лекарите си намира своето обяснение, както и душата на болниците, характера на растенията и обитанието на призраците, защото всичко е повече от онзи свят, отколкото от този, както често се случва на местата с тънка преграда между реалностите.

Кръвта се лее смело със литри; разгневени мъртви в дух или разкапваща се плът идват да отмъстят за ненавременните си кончини, а живите, ако имат късмет, бързо губят разум и дъх, иначе ги очаква бавна вселена от болка, докато някой от каталога на приказните същества бавно ги изяжда до последна костица преди милостта на тъмната забрава да се спусне над измъчените им съзнания. Великолепен малък сборник, всеки разказ – врата, открехната за броени минути към поредната стая на ужасите, която ще имате чувството, че все някога ще посетите и лично. Въздействащо, безкомпромисно и безпощадно пътешествие към мрачната страна на съдбата, на което няма как да устоите и да не се пострахувате за няколко часа в нездравата компания на нощното дежурство.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s