Повелителите на руните

Дейвид Фарланд

51c+0g-x4rL._SX316_BO1,204,203,200_51xFQWMZ8pL._SX316_BO1,204,203,200_51d5OOEBXdL._SX316_BO1,204,203,200_51lj3b6C-fL._SX316_BO1,204,203,200_

За Дейвид Фарланд досега по силата на пътищата неведоми знаех само, че е измислил, или по-вероятно участвал с някоя гениална среднощна идея, в създаването на подвид на емблематичните чудовища в една от геймърските епики StarCraft, а именно лъркърите, прилични на незаконните деца на Диабло и някоя сочна, корубеста паячка. Но оказва се, че чичо Дейвид има далеч по-богат опит в изнамирането на изродщини, хем достойни за картотекирането им като зловещи природни абоминации, хем в такъв брой и род, че шепа герои с подходящите точки умения да могат да ги разхвърлят в удобен за възприемане период, идентичен със стандартна гейм сесия. Да, ако си търсите книги, които да наприличват особено много на истинска игра, със все вдигането на нива, разнообразните трикове за овладяване, и удобно различните другари, завършили винаги уникални специалности като маг, лечител, войн и стрелец; то Владетелите на руните е една от най-добрите поредици по темата, като на всичкото отгоре има и някакви литературни достойнства, които биха апелирали към меките сърца дори и на не-геймърите-читатели.

Но за какво става дума – в свят, наподобяващ силно на Вестерос в десетките си разделени царства, уж верни васали на един основен владетел, но всъщност бесни кучета, чакащи само да разкъсат съседа при всеки удобен случай; се появява амбициозен псевдо- индийски раджа, с необикновена красота и супер сили, който естествено иска всички да му целуват в унес идеалното кралско седалище. За целите на дупецелувачеството, същият се превръща в хипер буустнат герой, с няколко хиляди не особено законно придобити точки за чар, сила, глас, обоняние и прочие благинки, взети къде насила, къде с убеждаване на основно тъпия а-ла индийски народ, относно нуждата да отдадат своите дадени свише точки на Великия спасител ТМ. Да обясним малко системата на разхубавяване преди пластични хирурзи – за да вдигнеш точка чар, някой глупак трябва да ти даде естествената си хубост, от което автоматично става толкова грозен, че е трудно да се въздържиш да го претрепеш с камъни; за вземане на точка сила – някой як момък с ей такива баници се превръща в неспособен да смели каша нещастник, който бавно умира от собствените си газове, които почти умрелите му черва кротко пазят до статус на избухване; а за точица метаболизъм – или живот – някой тъжен емо с разбито сърце заспива за неограничен брой години в абсолютна кома, докато носителят на природните му дадености гордо тича наоколо като Светкавицата… и умира в пъти по-бързо, тъй като няма какво да поддържа човешкият организъм в божествен мод режим, освен може би кръвта на някой истински бог?  Но това сами ще си го разберете.

Та, тръгва нашият бедняк-милионер от копторите на Бомбай, става звездолик убавец, и хуква да бие лошите бели на запад, като води със себе си към два – три милиона братовчеди от близкия катун за антураж, докато вдига скилове като обезумял, защото иска да стане дар всечовешки – или един вид ходещ бог. Похвално желание, но винаги някой нордически Джеймс Бонд ще се опълчи на добрите намерения за световна доминация. В ролята на трагичния образ, който много ще страда, ще вади пирови победи и ще рони кървави сълзи на не един приятелски гроб, е невръстен принц от земнородната раса, който – учудващо, да, бе, да – се оказва избран от майката Природа да се опълчи не просто на странния циганин от изтока, ами и да се оправи с братовчедите на лъркърите, наречени – в лично за мен много симпатично креативния превод – хали магесници. Халите са много сладки безоки чудовища, които си говорят с дупета, или по-скоро с различно овкусени пръдни, като да речем – Тука е страшно, бягай! , ухае на саламче Камчия с повечко чесънче, и искат – познахте – да завладеят света, и да го тераформират в удобна вонлива пустиня. Има и разни огнени, водни и въздушни духове, които се борят кога заедно, кога срещу добрата стара земя, на която очевидно не и се иска да преживее магическия еквивалент на ядрена зима. Споменах ли за брада-брат война, ловкинята с големите…мхъм… предимства, мистичния магьосник – лечител, и деус екс макината под формата на супер яка, отровно зелена Хълк-ка, плюс малкото крийпи момиченце, и минимум една досадна кифла, дето глади поли? Ами тук са си.

И въпреки, че е повече от предвидимо, повествованието се движи доволно активно, развиващо се практически само в няколко дни, но успяващо да затрие повече невинни души от няколко биологични вида, в сравнение с коя и да е стандартна епика, покриваща двадесет последователни поколения, кое от кое по-досадно. Не, че поредицата няма продължения , засягащи – естествено – следващата генерация спасители на света, от поредното голямо, почти екологично, но винаги плод на човешката неразумност – зло. Но дори и да спрете след четвъртата книга – всички издадени на български, някои по-трудно откриваеми – историята има своя завършек с достойна въздишка, че и днес този свят няма да избухне в диви пламъци. Динамично, драматично, вълнуващо – и айде наш’те, мургавите събратя на перилен препарат, и режи дупетата на тия хали и ги печи на огъня, че да разнасяш ароматните им писъци из цялата земя. Изключително оригинално на моменти, но без да се опитва да убие всичко добро в теб чрез обичайната Мартинова депресия в стил – Недей го харесва тоя/тази, че ей сега ще умре в мъки. Добро отвличане на вниманието, докато чакаме новата Вестероска касапница, ако не друго.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s