Мария Роза

Мишел Зевако

238734

Помните ли времената, в които улиците опустяваха по време на „Робинята Изаура“? Добре де, вероятно сте по-млади от това… тогава да речем „Касандра“, или „Далас“? Ако и това не помните – опасявам се, че няма да мога да ви предоставя достатъчно ясен аналог на романтичното, свръх насилено театралничене, на което се наслаждавахме с неутолима жажда, поглъщайки с еййй такива очи всяка една серия от многохилядните поредици, създаващи звезди от такава сюблимна величина, пред които Меган Фокс или Чанинг Тейтъм са просто симпатични сукалчета, на които само шепа приятели им лайкват кокошите муцунки във фейсбук. Та, тези чаровни върхове на артистичната некадърност си имаха и своите книжни варианти, в които девици пребледняват и припадат на всяка втора страница; младежи скачат на всяка трета да се самоубиват драматично заради несподелена любов, а злите са цигани, мащехи, авантюристични шаврантии, и въобще всякакви подозрителни типове с големи мустаци или дълбоки деколтета, според пола, естествено. И са приказно пътуване във времето към едно не съвсем идеално, но все пак относително безгрижно детство.

Атмосферата винаги е готическа – представете си мрачен замък, неясни сенки, непознат красавец лее сълзи пред побледняла дама от висшето общество. На заден фон – тъмен субект с непонятни мотиви, видимо жесток господар на имението и изключително съмнителна красавица. Минава катун от архаично – зловещи цигани, от оня тип, които крадат невинни деца и си ги готвят на бавен огън за закуска. Чува се писък, счупено стъкло, приглушен детски рев. И много ах и ох, и мерд, мондьо и уляля. Въобще – френска драма с дантелени поли, и високо навирени крачета, придружени от онзи много, ама много зъл смях в тъмнината. Влюбени се разделят, злите побеждават, добрите биват отведени в каторга или подлагани на неописуеми мъчения с години. Важна персона уж умира, ама не съвсем; лошковците пируват в разкош своите злодеяния, докато един ден не пристига Великата разплата и всичко си идва по местата, с най-чийзи финала, който можете да си представите, озвучен от мега епични ритми, и много кадри в близък план, с окръглени от ужас очи, и задавено говорене под сурдинка. Зевако е майстор на клишираната бълвоч, от която прави ако не достойна литература, то най-сладкия пълп след Конан, ама за момичета, на който просто не мога да устоя. Всеки си има своя криптонит, пък.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s