Моята малка книжарничка

Петра Хартлиб

194806_b

Който реши да се позавърти из личното ми фентъзийно местенце, няма как да не усети, че аз и реалността нещо не се разбираме. Всъщност с нея сме сключили мирно споразумение – аз и отдавам сълзите, скърцането на зъби и високо си кръвно в работна обстановка, тя ме оставя да си водя понякога идилично-капсулиран, уютен живот в домашна среда, наситена с котки, книги и капучино. Но веднъж – дваж годишно гадната радетелка на истинското ме побутва срамежливо по рамото, и ми предлага да се запозная с една почти достоверна история, на живи, ходещи и дишащи хора, или поне техните литературни аналози, можещи не просто да живеят, но и да го правят достатъчно достойно, че да се поприспи вилнеещата ми мизантропия, палеща моторетката само след три рандъм поста във фейсбук. Та, когато Госпожа Ежедневие ме подтикне да си бутна връхчето на проклетото ми добродушно носле в нечий опит да опише какво го мори и радва наистина Човека, ползвам безсрамно блога на Христо Блажев, разказващ така увлекателно за практически съвсем с нищо неинтересуващи ме книги, че понякога ме подлъгва да се отдам на хуманоидната ми страна, и рядко съжалявам. Но, странна работа, за фентъзийните книги сме винаги на различно мнение… Та така се открихме с една прекомерно шарена за вкуса ми книжка със стилизирана котчица на гръбчето, с която окончателно спечели борбата за моето височайшо внимание, разкриваща историята на Петра Хартлиб и нейната малка виенска книжарничка. Учудващо ли е, че се книговлюбих?

Това не е просто изповедта на една малко отчаяна, изморена и странна книжарка, а приказка за хора, които не просто си мечтаят да скочат, ами извършват истински лъвски подскоци, проявявайки нечовешката смелост да оставят всичко сигурно и по германски подредено, и да се впуснат в едно приключение наречено – „да правиш това, което искаш“. Да имаш мечта, която е абсурдна, с вероятно по-ниска финансова възвращаемост от настоящото ти занимание, свързана с купчини заеми, гарантирана тежка работа до среднощ и отдаденост до степен на тотално зарязване на личния живот малко назад и встрани. И да се метнеш в мечтата с голямо М въоръжен само с едно огромно сърце; един човек, който вярва в теб, и хаотични идеи за книги, които твърде бързо се сблъскват с обстоятелствата на икономическата реалност, която макар и по европейски много по-благосклонна от нашата, все пак си остава безпощадна към елитарните проекти, неносещи милионна възвращаемост на първата година. Като се замисля, май това е едно от най-добрите ърбън фентъзита, които съм чела някога, защото, сериозно – познавате ли смели, възрастни хора с акъла си, които ще зарежат всичко постигнато до момента, за да бъдат просто щастливи правейки това, което е в сърцата им?

Написана изключително леко, в свеж а-ла блог стил, откровено, ненапудрено, но и немърморещо срещу света и неговите ограничения, Моята прекрасна книжарничка е като балсам за душата на всеки мечтател, имащ нужда от малко кураж пред потенциалната възможност за постигане на щастие, и понасяне на всички утежнения, които обичайно следват всяка сбъдната мечта. Не, няма нищо утопично, хипарски – нахилено, или изсмукано от пръстите. Животът на Петра върви ръка в ръка с книгите, и е прекрасно, че някъде там някой се труди усилено, и в това има смисъл, и носи по някоя и друга доволна усмивка преди заспиване, че даже и едно усещане за цялост в битието, ако седнеш да се замисляш за разни екзистенциални неща. Хората учудващо помагат, институциите не пречат, а работата не опира до оцеляване, а до развитие и постигане на нови, искрено желани цели. Да, звучи толкова нереално, и все пак реалността трябва да е горда с това си проявление, показваща повече усмивката си, отколкото трите реда остри зъби, които всички сме усещали по меките си задни части твърде често. Сами изберете дали да завиждате, или да се вдъхновите, и когато някой ви подаде ръка просто да я приемете, и да започнете да живеете така, както нещо отвътре ви нашепва, че сте създадени да го правите. Реалността, оказва се, е любяща майка за смелите, и кисела мащеха за чакащите някой друг да живее вместо тях. Не, че е неочаквано, но е толкова приятно вдъхновяващо за всяка луда глава с по-големи мечти, отколкото може да побере света ни. Или просто можем да разширим света си, и да го нагласим за нашите нужди. И току виж и Вселената решила да помогне. Малко повече вярвам в това отпреди.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s