Джон Шърман / Доя

Уилям Бътлър Йейтс

194104_b

Най-големите съкровища, казват, идвали обичайно в малки опаковки, и мини бижуто на Йейтс очаквано не се различава от общото правило. Въпреки сравненията с Оскар Уайлд, аз по-скоро намирам паралели с най-любимия ми роман от училищните години – Герой на нашето време на Лермонтов, макар че Джон Шърман за съжаление няма гръбнак да постигне заветната мечта на всеки безпаричен дребен благородник – да се ожени за богата, кротка мома – англичанка. Няма я парливата ирония на Уайлд, нито крайностите на поведението на неговите ексцентрични герои, а просто един човешки стремеж към по-добър живот, който не може да се постигне достатъчно бързо по обичайния начин, свързан с разни скучни работи като качества или усилна работа. Така че за младия господин Шърман остава само да поеме по практически доста по-сложния, но и по-ефективен път на безочливото съблазняване на невинни девици. 

Но какво става, ако нямаме точно девица за впечатляване, която на всичкото отгоре е и далеч от невинна, ами по-скоро може да се оприличи на доста ярък представител от породата серийна флиртаджийка, както може би биха я определили достопочтените викториански възрастни дами, седнали на техния си вариант на пейката пред блока? И още повече когато назначеният за съблазнител е горе-долу обикновено, добро момче без особени умения или недостатъци? Всъщност резултатът е кратък, но много приятен текст, с възпитани нотки на сарказъм, скромно сгълчаване на повреденото общество, и разбира се – един приятен финал, даващ надежди, че всеки заслужава своята порция щастие, независимо какъв точно вид ходещ червей е, и какви гадости е успял да натвори в кратките си дни живот.

Доя пък е нещо изключително специално, сякаш не толкова далечно  от салонната историйка за Джон Шърман, и все пак  нямащо нищо общо с нея заради своята епична приказност. Нашепвана на вятъра легенда за любов, неслучила се някъде в забравената, отминала реалност между гневлив гигант и нежна русалка – самодива. Сякаш поема в немерена реч, част от нещо далеч по-мащабно, може би забравено сказание, древногръцка легенда или нечия лична фантазия. Доя допълва с накъдрен филигран рамката около таланта на Йейтс да очарова с краткост и пестелива уместност, в която не липсват красотата и изяществото, постигащи се толкова трудно дори и с цял запас от високопарни изрази от признати класици.

А образите – Доя е лицето на мъжа, само вземащ, поставящ под съмнение и излагащ на видима опасност от вечна загуба любовта на жената, на свой ред представена като мистериозно и всеотдайно превъплъщение на вълшебно същество, само обект на размяна в едно патриархално общество, но и награда, и смисъл в живота на привидно могъщия и самодостатъчен великан, осъзнаващ болката от липсата на обич за първи път във вероятно твърде дългия си, и не съвсем човешки живот. С този някак по-епичен Джон Шърман, който пак не разбира щастието до момента на неговото унищожение, Йейтс завършва своя образ на настроен донякъде феминистично и неспасяемо романтично, рицар на перото, който чувства живота и жените по толкова хубав начин. Красиво и ненатоварващо четиво не само за ценителите на класическата литература, но за всеки, който копнее за нещо стоплящо и очароващо в сивите есенни дни.

Advertisements

One thought on “Джон Шърман / Доя

  1. Йейтс е в списъка ми със задължителни автори. Знаеш ли кой ме запали по него? Един от героите във филма „Еквилибриум“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s