Книга на чудесата

Натаниъл Хоторн

547464

Всички помним мъчителните часове в училище, когато трябваше да запомним десетки гръцки богове, герои и свръхестествени събития, принципно интересни, но не и когато се налага да мъчиш Илиадата и Одисеята в стихотворна форма насред свежо тинейджърско лято, когато последната, ама сериозно последната ти мисъл е за Ахил и Хектор. За радост на образователната система, напоследък е по-скоро фешън да отбираш от древна митология покрай Рик Риърдън и Майкъл Скот, които напъхват легендите в реалността ни, и създават модерната приказка за скритите възможности на принципно почти всяко дете, съчетано с добрата стара история за богове и герои, тъпкали практически родната ни земя някъде около началото на света.

Но не си мислете, че опитите за поднасяне на младите на една суха и академична материя като класическата гръцко-римска митология е нещо, което сме го изнамерили сега. Хоторн е един от онези автори, които са се заели да доставят така досадната информация за безкрайния пантеон от цели и полу-богове под формата на симпатични приказки, издържани с лек готически уклон, и в нормите на доброто английско възпитание, където човекоядните великани просто се държат нелюбезно; герои и чудовища дискутират внимателно различията си, а дори и най-злите владетели не пропускат внимателното отношение към гостите си, ако и същите са пристигнали да ги изколят кротко в сумрака. Няма намеци за мръсотиите на Зевс, подлостта на Хера, наглостта на Хермес – главните герои са основно деца, като мотивацията да бъдат откраднати или наранени е по-скоро невинна, или поне доста лесна за обяснение без изчервяване; а насилието присъства, но в такива рамки, че все пак минава под радара на един викториански цензор, като да не забравяме, че едно време летвата е била малко по-ниска откъм какво е подходящо за доброто настроение на едно подрастващо.

Язон, Херкулес, Персей, Одисей, Тезей, Персефона, Медея, Церцея, Зевс, Хермес, Атина… – за който митологичен образ се сетите, е вече тук, внимателно настанил се за чая в пет, отпиващ от порцеланова чашка с вдигнато пръстче, и отхапващ нежно мини сандвич с краставичка, обсъждайки времето навън. Компания им правят едно ято хлапета, отдадени на  безгрижно природосъобразно детство в спокойната английска провинция, а разказвачът е духовно извисен младеж с развинтено въображение, но липсващо уважение към пуританските норми. Повествованието се люлее така застрашително на ръба между приказката и смущаващата история с достатъчно интересен сюжет, че да предизвика полемики дори сега, а не само във времената, когато познанието по древна история и литература се е смятало за признак на висша култура и благородство, и всяко неприлично заиграване с тематиката на извечните митове се е считала за върла простащина, и била подлагана на интелектуално сумтене в доброто общество. Но все пак книгата за старите чудеса на Хоторн си е едно ведро развлечение за почитателите на винтидж литературата, когато думите са правили магията, а не техните вторични значения и обществени тежести на сивото ни ежедневие. Та, знаете си мантрата – забавен подарък за ценители, четете, мислете, радвайте се.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s