Олтарът

Иван Костадинов

25629879

Най-новото попълнение в турбо селекцията на Дракус от най-добрите хорър, фантастични и фентъзи нашенски автори е не толкова известното име на Иван Костадинов, което уверена съм, няма да остане такова за дълго след този сборник. Със стил малко по-меланхоличен, по-реалистичен и  недоизказващ нещата твърде напряко, тук историите затрогват и замислят по онзи, добрия начин, който честичко резултатира  в повишаване я на емоционална, я на практическа интелигентност. Което може би в някаква степен рискува идеите да не бъдат разбрани правилно, както обичайно се случва с някои текстове, съдържащи малко повечко пластове, отколкото собствените им създатели са били убедени, че са вложили.

Върколаци, елфи, дракони, магове… пантеони от езически и актуални богове, гробове на насилници, олтари на вечността, лабиринти в съзнанието на целунати от божествеността творци. Темите са толкова различни, че е чудно как могат да вдъхновят един и същи автор с толкова разнообразни резултати. Някои разкази  изглеждат като начала на епични фентъзийни трагедии, които биха смутили с красивата си тъга дори и не особено активните жанрови почитатели; други са толкова социално адекватни и близки до ежедневието на болката от липсата на щастие, че хващат за гърлото, и дори аз, макар че не мога да се нарека фен на реализма, мога да оценя качеството на сюжета и загатващите финали, обясняващи каквото трябва на сърцето, вместо на ума.

Признавам, че фентъзи текстовете са това, което най-лесно може да ме докосне, и към които винаги гледам лекичко снизходително, и просто благодарно, за часовете пътешествия из авторовите вселени, и искрено вярвам, че двеста страници разходка из свят със собствени физика, химия, политика и емоционалност, е далеч по-качествено четиво от хиляда страници шляпане по девичи дупета в червени стаи, тръшкане в размисли каква точно пропаднала жена е главната героиня, след поредната и грешка с непознат мъж, или реване и самосъжаляване на едро за това какъв неудачник е киселия антагонист, недоволен от държавата, семейството си и извънземните – все популярни, и много печеливши сюжети, признайте.

За мен фентъзийният жанр е висок жанр, най-малкото защото изисква малко повече усилия от това да си залепиш ухото на стената по време на съседски скандал или да преглеждаш туитър в опит за активна кражба на нечии хитроумни проблясъци. А Иван се носи някъде по ръба на истинската фантазия и неоспоримата действителност, правейки си експерименти, надничайки в измерения, животи и вариации на истина, само заради удоволствието от това, което щедро  споделя с читателите като мен, радващи се на всеки нов боец на полето на нереалността в битка със сивотата на ежедневието. Още едно попадение в целта от Дракус.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s