Темерер

Наоми Новик

   c60571878d9234af2ea6b60103b9361e

Едва ли има някой, който не си е мечтал да полети на гърба на дракон, да раздира висините и да гледа на целия свят буквално от високо, усещайки вятъра и призива на празнотата в онзи порив, който всеки помни в летящите си клетки на протоптица, някъде около момента на първия проблясък почти човешко съзнание. За тези митични създания има колкото си искаш представи и очаквания – някои виждат в тях просто дебели гущери, които с малко бой и лошо отношение ще вършат работа на самолети с евтино гориво; други ги смятат за мъдри древни създания, които трябва да бъдат обожавани и обожествявани като еманация на интелекта и вечността; а трети намират своите бъдещи най-добри приятели, компаньони до гроб, говорещи кучета, които можеш хем да гушкаш сълзливо, хем ако се наложи и да насъскаш срещу злата съседка отдолу веднъж и завинаги, задето все чука по тръбите, докато си си пуснал някое супер яко парче, което просто трябва да бъде чуто и от глухите в три квартала околовръст.

Наоми Новик възприема и трите подхода, като разликите съществуват на база различия в националност, възпитание и степен на чиста човешка злоба, която може да убие едно от тези чиста същества от пламък и вятър, само лишавайки ги от любов. Ммм, зазвуча ли ви сладникаво? Не, Темерер е всичко друго, но не и сладникава история.

Намирате се на средата на викториански настроена Англия, когато възпитанието и положението в обществото са двете дисциплини, които всеки надарен с амбиция за развитие човек трябва да усвои до съвършенство. Историята си е същата – англичаните се борят основно с добрия стар Наполеон, но в играта от векове играят роля и драконите. Да, могъщи създания, раждащи се напълно говорещи на заобикалящия ги език, полиглоти понякога; със специални умения като хвърляне на огън, киселина или други гадорийки; живи биплани, способни да износят десетина души екипаж, които да обстрелват вражеските позиции със всякакъв материал – душегубец. И поради някакви причини се привързват ужасно много към един човек по техен избор, който ще е техния капитан, баща, майка, приятел, рода, и въобще всичко, от което могат да имат нужда някога, с изключение по време на размножителните периоди, нали.

Симпатични гущери с изявен характер на неспокойни тинейджъри, свили се в двадесеттонни туловища, способни на нежност, обич и кървави разрушения, според случая. Темерер е главния герой на поредицата, завзет като яйце и отгледан по погрешка от английски морски капитан, който е имал всичко друго на ум за бъдещето си, само не и драконов летец. Тъй като по неясни, поне в началото на книгите, причини, това е толкова ниска позиция в обществото, като да речем тази на проститутките, гробарите или измамниците по панаирите. Е, последните поне ги канят на семейна вечеря в родовото имение по Коледа, но драконовите летци и тоя късмет нямат.

Та Темерер се оказва едно симпатично драконидче от изключително рядка порода, за която почти никой не е чувал, но с времето се разбира каква точно е неговата уникалност и специални възможности, подходящи само за един истински крал на света. За съжаление прекрасността му е доста неоценена от почти всички наоколо, виждащи в гущерчето просто поредната порция летливо пушечно месо, което може да бъде ползвано и пожертвано според условията. Добре поне, че неговата човешка сродна душа Уил Лорънс успява някак да измъкне пръчката на предразсъдъците из английските си задни части, и да опази това уникално същество, така покъртително ранимо, и така над-човешко в незрелите си разбирания, че на моменти да те хване срам от хуманоидната ни днк.

Очакват ви много битки, луди полети, сблъсъци с вражи дракони и даже мъничко любов. Но това не е стандартното фентъзи с говорещи рептилии, по-скоро е умело замаскиран приключенски военен роман с напълно естествено вписващи се в пейзажа дракони, което хем ще се хареса на почитателите на различните трактовки на фентъзийния жанр, хем ще подразни тези, които очакват определен тип водене на историята и някаква конкретна, но магически завоалирана цел накрая. Но има дракони, хора, има прекрасни, усмихващи се дракони, и даже Питър Джаксън се е вдъхновил толкова от историята, че щял да прави сериал по книгите, което ще е наистина нещо епично. За някои, като моя драконовска милост, това е напълно достатъчно.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s