Робърт Луис Стивънсън
Дали хиляда и една нощи могат да стигнат да се опише душата на едно поколение, една ера, един свят, какъвто никога няма да успеем да си го спомним? Ако в оригиналната смесица от екзотични истории – къде зловещи, къде забавни, или мелодраматични, но великолепни в своята разхитителна източна красота и необичайност, където основната сюжетна линия се виеше около заплашената от мъчителна смърт везирска дъщеря, опитваща се да заглавичка леко лудичкия си падишах с дългогодишна фройдистко-фромска терапия; то Стивънсън ни отвежда в уж познатите тъмни улички на стара Англия, във време напоено с мистерии, лъжи и много скука, сковаващо душата възпитание и някое и друго престъпление, намиращо своите причини в прозаичността на битието.
Запознайте с британския, е, почти, Харун Ал Рашид, именуващ се съвсем мъничко помпозно Флозирел принц Бохемски – интелектуалец и приключенец, в последствие прокуден от поста си поради същата си тази жажда за различности, поправяне на световните неволи и прочие други развлечения за богаташи. Странно замесвайки събитията около себе си, в една непрестанна нишка от съвпадения, или ако щете нечие много активно работещо провидение, където хора от всякакви прослойки на това парализирано от самоналожените си порядки общество, се борят да намерят поредната пролука в лепкавия сивия смог на Лондон и покрайнините, ставащ сцена на множество пиеси, достойни дори за високобюджетно самостоятелно екранизиране. А принц Флоризел се появява на финалната права като изключително елегантен деус екс макина и внася яснота в бездиханния хаос наоколо.
Дали ще сме по следите на откраднат – неколкократно – гигантски камък от злокобен индийски раджа, като част от плана му за дестабилизиране на великата британска нация; или ще разнасяме вкочанен труп на красавец в транспортен сандък из половин Европа, а може би ще се отбием за по чашка, евентуално последна, шери в клуба на самоубийците, където всеки може да е и жертва, и палач едновременно и последователно – абсурдни и комични на моменти ситуации бързо достигат до зловещата си точка, в която засмяното допреди секунда лице като същински Доктор Джекил и Мистър Хайд се обръща в бясно озъбена физиономия. Една красива дама с три самоличности, и нито една доказана идентичност; трима младежи без пукната пара, но с огромни перспективи да бъдат свръх нахитрели малки лайненца до живот, ако им се предостави дом, богата наследница и стабилна рента, готова да бъде пропиляна за модерните гаджети на времето си; и паякови мрежи, спускащи се над главите на десетки персонажи, за да могат същите да се сберат в нестабилната протоматерия на живота, изкована от желязна английска логика и ефекта на пеперудата в едно.
В никакъв случай не говорим за приказки, а за изключително добре изработен многофасетен роман, с разкази и откровения преливащи едно в друго, разкриващи пестеливо парченцата на всевечния пъзел на битието от няколко милиарда съвсем еднакви наглед части. Стивънсън е неподозиран майстор на макабре нюансите, и не бива да бъде свързван само с детски приключенийца на дребно – това тук е висш пилотаж в завладяващата ума и галещата фантастичната брънка в мозъците ни литература. Криминалните нюанси се надпреварват с мистериозните такива, на ръба на невъзможното, и все пак – винаги окичено със съвсем хладнокръвно обяснение в последната секунда на многобоя. Едно от онези приятно гъделичкащи гънчиците ви интелектуални разхищения на талант, насочен в неочаквана посока, от което се чуствате толкова умни и извисени четци, че неусетно си търсите порцелановата чаша чай и сандвича със свежа краставичка около пет всеки следобед. Съвсем невиновно удоволствие.
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 