Подземните хроники

Сюзан Колинс

182651_b 186390_b 190255_b 184858_b 189335_b

 Филмираните книги или книгите по филми са винаги малко проблемна област за оценка – все пак говорим за два различни вида изкуство, и не рядко, ами направо обичайно често, от прекрасни книги стават невероятно шитави филми, а много шарени екранизации се оказват с потресаващо досадни книжни  наследници. Та в този ред на мисли, не съм чела нито Игрите на глада, нито Дивергенти или Здрач примерно, но във филмите съм открила целевото безсмислено забавление на дъвката за ума, каквато всъщност е смисловата обосновка на богатството от спец ефекти, битки и любовни сценки с подрастващи хубави артистчета на килограм, които неизменно ни засипват щедро за по час и половина всеки месец.

Историята за Грегор не е филмирана, но е написана така, че предполага някой мастит режисьор да събере екипа си от дизайнери, програмисти и няколко актуални звездици, и да направят поредния коледен блокбъстър, генериращ масивна фен маса, и продаващ сума ти тениски, чашки и екшън фигурки в случая с хлебарки, прилепи и плъхове, каквито са главните герои в поредицата за поредния обречен спасител на света. Както винаги. Общо взето оригиналността не е силна черта на Сюзан Колинс, но понякога добрата експлоатация на едно клише е не по-лоша и от най-алтернативната и невиждана досега идея, хрумнала на някой инди автор сред облак от зелени понита и розови статуи на свободата, заради ефекта на сещате се какво. Е, тук резултатът на тази свободна интерпретация на малкия човек спасяващ големия свят е малко спорен като качество.

Грегор е едно обикновено 11 годишно момче, от доста бедно и несправящо се особено добре в живота семейство, с липсващ баща, умираща баба, и две сестрички (едната от които доста тъпо и нездравословно  дружелюбно бебе, а другата е по-приемлива, но с най-малко екранно време), разчитащи финансово само на заплатата на сервитьорка на уморената от живота им майка. Всъщност не особено рядка лична история, очевидно целяща да обере фен базата на поизпадащите от социалната стълбица индивиди. По фентъзийному естествено, така обикновеното и с нищо неотличимо хлапе се оказва единствения Войн, комуто е отредено да спаси Подземния свят – още една версия на така разпространената легенда за Кухата земя, населена с белокоси виолетовооки красавици, мутирали гризачи и насекоми, и месоядна растителност от праисторически времена, живеещи в колония, основана от лорд Сандуич – оня със сандвича, мда. В пътешествието му, разбира се, трябва да присъства и една от сестричките му – не умното хлапе за съжаление, а онова тъпото бебе, което освен да хленчи, прави глупости и застрашава живота си през две минути, както всяко дете на нейната възраст, друго не върши. Но нейното присъствие е нужно, за да напомня на героя ни да не се самозабравя, и да следва целите си в името на чуждото благо. Може би добър урок за подрастващи, като се замисли човек.

Не знам дали е тръгнало от Мартин това да дадеш меч на един петокласник (в случая с Песента и първокласници май се бяха замесили в мелетата), и да очакваш от него да вземе да мачка и убива без обичайния резултат от многогодишно нощно напикаване и зараждащи се интимни различности в стил сивите нюанси. Та достоверността ми идва лично на мен малко никаква, особено като се включи и берсерк елемента, който превръща едно хлапе от типа а-ла „Големи, угрижени, сини очи със шесто чувство“ в студенокръвна машина за убиване. Другият основен проблем на книгите са тяхната крещяща повторяемост, която ме изкара от равновесие на края на третата част – в смисъл – идва Грегор в подземната земя волю или неволю; ако не е взел тъпата си сестричка – му я докарват; вадят някакво зловещо пророчество в рими, за което всички знаят, ама си мълчат за поредното до следващия том; събират го с няколко мутирали паразита в лошо настроение, и айде – отивай на сигурна смърт срещу чудовища-убийци, растения-убийци, местности-убийци, и прочие неща, които – познахте – ще искат да го убият и изядат него първо, и после и сестричката му. По пътя се разнищва всеки ред от пророчеството, в крайна сметка най-малко важният елемент от групата го разкрива, след което същият умира или се губи; и се връщат по живо, по здраво, понякога и малко мъртво, на обратно. И така, до нови срещи.

Горният сценарий се повтаря с леки изменения, като групата герои варира, тъй като Сюзан Колинс съвсем по мартиновски не се свени да зачиства от добрите пропорционално на лошите, в някаква извратена представа за световна справедливост. Сега, не мога да си кривя душата – самото действие, веднъж почнало, доста грабва, силно кинематографично е и ако и да е малко недоизпипано и преждевременно на места, държи вниманието; и за по-непретенциозни откъм съдържание, но почитатели на екшъна читатели, тази поредица ще е истинско попадение. Въпреки че няма почти нищо общо като сюжет, но като настроение ми напомня някак на поредицата на Дризт на Салваторе – много действие, битки, лека епичност, елемент на социална реалистичност, който ще опонира на доста Грегорци от горната земя, които си мечтаят да са нещо повече от ъндърдогс в собствената си реалмия. Въобще, актуална поредица за подрастващи, не особено активни любители на книгите, но харесващи игри и филмчета, и можещи да понесат някоя и друга смърт в отбор Бяла черешка. Понякога това е доста добър начин да се започне книжната мания по фентъзийните светове, така че – ако имате някое мусещо се на хартиени продукти хлапе наоколо, зарибете го с първата книжка и обещание за нов таблет, пък може и да хванем още един последовател на писаното слово. Разпространете книжната зараза!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s