Сю Чарлз / Снежана Неделчева
След изключително приятната ми среща с фентъзи страната на нашенската майсторка на фантазмените жанрове – Сю Чарлз, или Снежана Неделчева по истинскиму, сега ме очаква и една фантастична сага , прилична до огромна степен по атмосфера на странно-симпатичен микс между Междузвездни войни и Митологичната поредица на Асприн. Отново – забравете кориците, смисъл в тях далечно може и да се намери, но по-скоро само маркират донякъде фактите, че можете да очаквате космически кораби, непознати планети, странни същества, и едно много сериозно заиграване с всякакви времево- пространствени закони на вселената, етиката и в един момент – на божествените енергии и вярата.
В главните роли са загадъчен имперски служител от високо ниво със способността да морфира в различни био форми; красива принцеса с необясними способности за бой и самолечение, чиито роднини са доста кораво гнездо от усойници; войн- асасин от каста на специализирани убийци за специални междугалактически поръчения; дракон без опашка , с буен темпарамент и особено разбиране за истинско приятелство, и един красив вед-магьосник от шесто ниво, със способности на полу- бог в човешка обвивка, което не се оказва всъщност твърде далеч от истината. Събран по случайност, или нечие конкретно намерение с нечовешки произход, което може би в крайна сметка е едно и също, този супер екип има за първа цел да оцелее, и за втора – да спаси човешкия род и вселена от колонизаторските намерения на една купчина съперници за определението интелигентна форма на живот.
В текста ( който спокойно може да мине за преводен от някой наистина известен автор, дето със сигурност е продал правата за филмиране на някое огромно студио) се срещат много сладки подмятания на тема приказност в стил Атрекс, очевидно идващи да ни напомнят, че все пак българската следа е повече от очевидна за гледащите в правилната посока. Действието е динамично, наистина сякаш филмово, но направено по правилния книжен начин, в който не мислиш, че четеш нечий проекто- сценарий ( което е огромна, ама наистина огромна слабост на много нови нашенски автори ), а наистина се прожектира като ярък екшън в главата ти, наравно с ефектите, свежите лафчета и готините герои, за които без да се усетиш стискаш неистово палци. Отново финалът е деус екс макина отвсякъде, но идва толкова отстрани и ниско удара, че оставаш без дъх и се замисляш трескаво , напасвайки стотици малки моментчета в една голяма картина, по-голяма от всичко познато и човешко, извисявайки се до буквално божествените нива на неразбираемото и не-хомосапиенското разносмислие .
С две думи – страхотно попадение, както за любителите на истинския сай-фай, така и за тези, които обичат маргиналните жанрове, а защо не и за коравите фентъзи фенове като мен, които ще открият повече приказност от очакваното на толкова невероятни места. За мое огромно съжаление други текстове на Сю / Снежана аз поне не знам да са издавани, освен ако не е преминала през нова мистификация, за която чичко Гугъл упорито мълчи. Но мога да съм само искрено благодарна за прекрасното време, донесено ми от Аиел, изпълнено с огромно книжно приключение и няколко минути сериозен размисъл относно тъканта на вселената и формите, които възприемаме. Неочаквано добра комбинация – тук клишето просто си е на място.
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 