Хрониките на Черния отряд – Блестящият камък

Глен Кук

186155z 167061z 161096z 145748z

Да се завърнеш в света на най-обречената дружина неспокосници – тръгнали да спасяват света, защото друг избор никога не им е даван – след около 4 години и стотици други книжни приключения, бе истинско изпитание на паметта и упоритостта ми като читател. Попадаш на непознато място, в някаква алтернативна Индия, съвсем близначка по степен на пренаселеност, мръсотия и зловещи култове на нашата си вариация на изначално зло. Обграден си, изоставен, почти всеки който си познавал и който си очаквал да те измъкне от кашата е вероятно мъртъв. Макар че за Кук смъртта е толкова временно положение, че героите му повече време прекарват в тоалетната , отколкото в гроба. Освен онези, които явно са го издразнили – те си остават да гният кротичко под някой камък, докато по-симпатичните им съседи гордо изпълзяват, и я без ръка, я без глава – продължават напред като след особено брутален мач с Кличко. И спомените изведнъж се връщат, и ти се иска да изпищиш пронизително към небето на неразбираемите богове, че не си чак толкова прегрешил, за да намериш мястото си сред Черния отряд отново.

Твърде голямата пауза между първите шест книги от поредицата и тези четири завършващи наистина има значение от гледна точка на прекомерно многото детайли и нишки, очакващи своя естествен финал, но самият автор прави нещата малко по-лесни, като обаче вместо да изсипва кофите с инфодъмпове и спомени на всеки десетина страници, той просто въвежда сума ти времеви джобове, пътуващи духове , загубили се на кръстопътя на световете, и претърпеливи Кали-ма превъплъщения, които никога няма да си направят труда да забравят, че имат да си отмъщават на човешката раса. Книгите са една постоянна битка, обсада и кръстоносен поход срещу видимо могъщи магьосници и истински извънземни божества, превишаващи по мощ всичко познато, но кога това е отказвало тумбата изтърсаци от няколко различни краища на непознатия свят , в който сме попаднали, да извършват еманацията на понятието геройство с цената на някой и друг крайник, живот или цялост на душа. Най-добрият екип на света е този съставен от неясно защо обичащи се, но нямащи си доверие изроди с тежък темперамент и не особено внушителни способности. Гениално.

Кук унищожава всичките си герои поне по веднъж, но за разлика от Мартин, който все пак поставя лимит във връщането на излезли от сцената герои с онова впечатлително тъ-дъъм, то при Глен ситуацията е като гръмотевична буря – тъ-дъъм-тъ-дъъм-тъ-дъъъъъъм. Отрязали му главата на някой? И какво от това, ей сега ще му я зашием и запоим с магийка. На някой са му направили сърдечна операция без упойка, но някак си са забравили къде са дянали сърцето? Че какъв е проблема, шиеш, буташ нещо да думка отвътре – и ей го на, човечецът е жив и здрав. Ама Богиня го била изпепелила на прах в яда си? Ами какво ти пречи да сметеш мръсотийката, да я смесиш с магьосана вода и ей ти калчица , дето я поставяш на свещено място, и след някое и друго десетилетие ще отидеш да си прибереш другаря. Ама някой бил просто стар, леко се е спънал и се фраснал в прага, или някоя злокобна сянка го е гепила изотзад? Е, тогава ги оставяме на смъртния им покой, и тръгваме да отмъщаваме. Логика в магичните изцеления и безсмислени смърти може само Кук да намери, аз в повечето време бях като особено изумен плъх в плитки трици , който не знае какво ще го сдъвче от небитието.

Езикът е натуралистичен и по войнишки грубичък; действието е активно и  непрестанно, независимо дали се описват детайлно събития в продължение на няколко часа или няколко десетилетия, а героите са всичко, което сте искали – оригинални, учещи се в движение, грешащи и понасящи последствия, такива за които ще ви пука като изпукат, което неминуемо ще се случи все някога, поне веднъж, понякога и по-често, и неочаквано понякога завинаги. Издевателството върху съдбите на новите ви – стари любимци е понякога малко повече, отколкото и се искаше на добрата част в мен, но емоционалната обвързаност със старите момчета и момичета , смело заставащи под дъжда от кафяви екскременти, който никога, ама никога не ги пропуска, независимо на коя страна смятат, че се бият, просто те кара да разлистваш френетично страниците и да се молиш да удържат поне още малко на напора.

Вълнуващо пътешествие в свят между световете, играчка на всяко същество със сила и амбиция, миналото или бъдещето на който са вероятно  част от собствения житейски път на вида ни в настоящото ни измерение, пред който обичайните ни , ежедневни проблеми изглеждат буквално мравчено важни. Благодаря на издателство Лира принт , че въпреки вероятните си проблеми успяха да завършат невероятното приключение на Черния отряд, до последния ред замръкнал в убежището на голем-бог, мрънкащ си тихата мантра, че винаги от войниците на всяка война няколко остават живи, и се чудят защо – защо са живи, защо са войници, защо беше всичко това. И отговорите не идват лесно. Но все пак и това е някаква форма на безсмъртие.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s