Тримата шишковци

Юрий Олеша

Като говорим за пропаганда в най-чист вид, предназначен за подрастващите и гъбкопопивателни умове на децата ни, няма как да не сетя първо за Носов, и след това веднага за Олеша, с неговата кратка и привидно почти забавна повест, за свалянето от власт на тримата шишковци – едри фабриканти, производители на въглища, желязо и жито, от смелия народ развял червени знамена, искащ равенство и братство, и еднакви възможности и обществени блага за всички. Но да се спъна в плосък камък дано, ако съм усещала дори сянка на нещо такова-пропагандистко в трите милиона пъти, в които съм разлиствала богато украсените страници на красивата ми по руски книга (спомнете си книжните райски градини наречени руски книжарници отпреди двадесет и много плюс години), ако и да е било твърде близо до ума на всеки читател с някаква политическа осъзнатост. Може би все пак става въпрос за висока степен на авторско майсторство, създаващо полу-фентъзийна история с много про-комунистически привкус, разказващо за онази алена утопия, която в крайна сметка не се е случвала никъде и никога, освен в умовете на няколко идеолога и интелигента в изгнание из безкрайните бели сибирски полета.

Историйката е много стегната и мистично хвърляща те в музиката – тайнствен град, на планета или реалност, чиято близост до нашите не се обсъждат, управляван от тримата чорбаджии-изедници с наднормено тегло, живеещи си в кротък идиличен Версай, с обичайните бедняци, работници и богаташи, без кой знае колко подробности. Оказваме се в средата на гражданска революция, или поне опит за такава, която бива потушено доста политически некоректно и кърваво. Но пухкавите олигарси не ги интересуват тези неща, ами най-вече се концентрират върху десерта, екзотичната си менажерия, и специалния си наследник – симпатично разглезено момченце, без ясна женска прародителка. Водачите на бунта между другото са стройни, силни и атлетични – като всеки върл комунист, аха, аха. Проблемът идва от факта, че симпатичната и почти магична стийм пънк кукла на малкия принц е леко повредено от обърнали се към пурпурните знамена подли хусари, и нужда номер едно на мини обществото е играчката да се поправи, преди бъдещия мини шишко да се изрине от плач. И с това се заема един всемогъщ, почти по вълшебнически начин, доктор, който се забърква напълно неидеологично в смяната на една политическа система.

Историята е безкрайно простичка, но разказана с достойна жестокост, повишена смъртност и незамазани кървави петна по улиците. Деца почти умират разкъсани от диви животни, хора-чудовища издъхват от разбити сърца, а неясната съдба на националните предатели е по-скоро щедро загатната в последен опит да се спестят на децата някой и друг нощен слашър кошмар. Революцията не изяжда децата си, и затова е чисто фентъзийна и идеалистично натоварена с блянове и сънища за по-добър живот по френско-бастилски. И всички знаем докъде стигат мечтите, щом с изпълнението им са натоварени обичайните заподозрени хомо сапиенси. Великолепна детска книжка, криеща в себе си повече послания, отколкото ме е грижа да видя; симпатична основа за нещо по-голямо, което обаче няма как да се създаде без да се разкрие чистата истина , че и най-добрите от нас твърде често попадат в канавката на морала заради някои компромисни решения. Олеша, Олеша, а ти така си вярвал в бъдещето…