Преди дни изгубихме един от най-бляскавите умове на фентъзито, ако не и на литературата въобще – за незапознатите нещо като Стивън Хокинг на фентъзийния жанр, споделящ в огромна степен и съдбата на най-великия учен в три космоса околовръст. Каква ирония е най-чистите интелекти, които разбират вселената, живота и всичко останало напълно буквално и ясно като майски ден, да бъдат покосявани от болести на ума и тялото, деградиращи човешките им превъплъщения до тромави телесни черупки, недостойни и неспособни да носят гениалността в една шепа плът и кости. Дядо Тери ни остави богат завет от усмивки и изръмжавания , ярки образи и свръх свежи лафове, и основите и духа на цял поджанр, влюбващ в книгите сума ти поколения деца и позакъснели с материала възрастни. В негова чест, и с много сълзи на очите , се заех с един странен експеримент на словото, трибют към най-опасната по толкова много начини вещица баба Ог – развратна, разгулна и лакомия до шия, но справедлива и по пратчески възможно най-добрата балансьорка между свръх консервативната Вихронрав и ню ейдж модерната Чеснова.
Още от първите страници ни посрещат хаотично налепени бележчици от маково-зачервени и хипер изплашени скромни редактори, на които им предстои да издадат творенията на леля Ог, повечето от които явно трябва да правят компания на онази толкова специална книга, която обичайно кисне в огромна кофа с лед и не бива да бъде поглеждана дори с крайчеца на окото, иначе да му мислите, ако ви се пазят разни работи като невинност и духовна чистота. В наглед скромничкия сборник с рецепти, съвети за общуването и поведението на маса, всъщност избухва цялата вселенска, юбер динамична разноликост на настроенията на една вещица, която каквото и да прави, все ще е хубаво, иначе – фрас, прас, и обърканите жаби на тоя свят току- виж се увеличили с още няколко събратя. Въпреки сериозните опити на Ог рецептите даже стават за ядене, след като от тях са трагично премахнати разни работи като арсеник, миши опашки и очи от тритон, и е вкарана в работа мерителната система на грамовете вместо универсалната „малко-мъничко-ей тонинко“, широко използвана в пасторалните общности. И даже джуджешката кухня е тук в отделен абзац, но за съжаление приготовлението ѝ няма да изисква дългогодишни посещения при зъболекаря и гастрото в опити да ви остържат ченето от някой камък, ами гранобитните ястия са се трансформирали в доста прилични печива и кейкчета за чайче.
Виж откъм съвети за градинарството леля Ог бива достатъчно изчерпателна да вземете да се сдружите с някой градинар, а за сватби и погребения основно описва етикета на другите към всяка случайно навъртаща се вещица , но пък за любовната страна на нещата няма грешка – от стандартното ухажване в селските общества и критериите за избор на булка, младоженек, кумове и шаферки, до конкретното поведение зад завивките, което обаче е окепазено от няколко възмутени редакторски бележки на прежълтелите от толкова много интимна информация кротки градски издатели, неподготвени за пратческия вариант на нюансите. Между другото в аранжировката на храната доста внимавайте, особено ако имате нещо продълговато, две кръгли неща и нещо което се плиска навсякъде около тях като яйчен крем например, че… Ами представете си го, и аз съм свенлив интелектуалец, ще. Ще ми се да можеше да има повече такива книги, в които зад едно се крие съвсем друго – вълнуващо, неочаквано, и нахилващо до зад ушите, но е вече твърде късно.
Липсвате ни, сър Пратчет, дано Смърт да е бил добър към вас, все пак бяхте единствения му истински приятел…
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 