Хрониките на войните на вълшебниците

Андре Нортън, Мерседес Лаки

ELFI-FBS-027X ELFI-FBS-024X

Да разчупиш жанра и все пак да си останеш обективно в него е почти неизпълнима задача за твърде много автори в който и да е жанр. За да се получи допълнителната гледна точка, която често прибавя положителен ефект, а не съсипва добрите идеи, се създават и онези митични животни, наречени авторови колаборации, в които се чудиш докъде свършва единия, и почва другия автор, и дали ако нещо не ти харесва – е виновен X,  а за всичко, което обожаваш – си заслужава аплодисментите Y. Особено ако си имаш работа с двама достатъчно егоцентрични твореца, които не искат да отстъпват и на йота от обичайния си стил и имидж, заради по-висшата цел наречена „качествено фентъзи“ Е, Лаки и Нортън са били наистина толкова добър екип, че след смъртта на Андре , нейната посестрима Мерседес се посвенява до довърши общата им работа без да има менторския поглед на колежката си. И така четирилогията за Войните на вълшебниците става трилогия, като на български може да се възприеме и като дуалогия, заради относителната самостоятелност, макар и с конкретна обвързаност и последователност на повествованието, което можете да спрете в края на всяка книга и да останете доволни.

За какво всъщност става въпрос, освен за: новаторски, феминистичен поглед върху фентъзийните колони на жанра, превръщайки красивите елфи в извратени господари с загатнат бдсм наклон; гордите еднорози са просто изключително злонравни добичета, които си мечтаят за човешко месце; древните дракони са ято бабички, които обичат да се припичат на слънце и да критикуват младите, а уж добрите вълшебници са Сауроновци под прикритие до последния, отдали се на разрухата от могъществото съчетано със старческа злоба, низки страсти и очевидно напредващо слабоумие. А , да, а хората са безволеви роби, наравно с овцете и генетичните мутационни експерименти на елфите, като последните се оказват в действителност лоши извънземни, нацепили се на земята ни чрез магически междупространствени портали, също като драконите между другото. Нашите човешки предци, или наследници, зависи, служат за сексуални роби (поради класическата елфическа фригидност, инцестно бездетие и общо взето извратеност тип „овчарска любов към подопечните му блеещи пухчета“), за гладиаторски битки (тъй като елфическите лордове са все пак умни пичове, и не падат до ниво да се избиват пряко), и за обслужващ персонал – това последното просто от обичайната лошотия и нужда от някой , който да чисти ботушите сутрин, нищо че същото се прави с капка магия.

Та в този очевидно тиранично доминиран свят се пръква мелезче – момиче, рожба на един от най-зловещите и откровено откачени елфически лордове и една човешка красавица с огнена коса и не по-малко пламтящ дух и нрав, набързо прекършени от харемни интрижки в стил турски исторически сериал. Детето се ражда наблизо до удобно бременна, и заради което твърде чувствителна драконка, която прибира мъничето по същия начин, по който човек би забърсал новородено котенце от улицата – заради чистото умиление. Дребната по всички параграфи Шана расте с убеждението, че е мини дракон, но скоро останалите от роднините на осиновителката и майка  дават да се разбере , че е доста далеч от истината, и след някой и друг конфликт я изсипват насред пустинята с едно На добър път и толкова. И така почва пътят на Проклятието на елфите – оживял мит, чиято съдба е да вдигне масивна революция и да освободи хорицата от елфския гнет. Което явно лека-полека ще се случи, макар че горкото момиче попада все на черните овце от всяко видово стадо и се сблъсква с космически количества предателства и загуби, като за нейна чест тя ги приема достатъчно мъжки, за да продължи да си върши предназначението, въпреки всичките си лични съмнения и терзания.

И да, това е женска книга, та очаквайте наред с магически битки и кървища, също така и много размисли, тръшкания, горест , сълзи, отхвърляне, и въобще цялата мирова скръб на света , изливаща се от предимно женски героини, на които им се налага да обуят мъжките гащи, в опит да си спасят меките части или да докажат важността на пола си. Има много изблици на феминизъм, битки между поколенията, семейни проблематики на твърде явен показ, дисекция на отчуждените общества и липсата на близост в напредналите магически раси, което рано или късно ще трябва да понесе своя крах, за сметка на обичащите се човешки господари. Но доброто е , че в книгите цари едно истинско равновесие, даващо добри и лоши сред всяка раса – ще ви се иска да пояздите дракон и да направите някой дракон на барбекю; да съзерцавате красиви елфи на лунна светлина и да смачкате елфическите изродялници под някоя масивна вълшебна пета; да помагате в делото на хората по пътя към тяхната свобода, и да запалите човешки поселища от край до край в справедлив опит да изцерите земята от човешката проказа. Въобще емоциите се лашкат от изгрев до залез, и воплите „Тоя/тая много ме дразни!“ ще са ви честичък компаньон. Но не е ли един от признаците на една добра книга това да се идентифицираш с героите или до такава степен да им влезеш под кожата, че да ти се иска да убиваш и изпепеляваш, само за да победят нашите? Интересно разнообразие, във всеки случай.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s