Мечове в града

Макар и да ги карам в малко объркан ред, отново съм много приятно впечатлена от сборниците на националния клуб за фентъзи и хорър, нашият си вариант на класическите фентъзийни годишници на Елън Датлоу от издателство Daw, от там някъде на запад, където кратката приказна форма има също толкова фенове, колкото и по-дългичките саги, в които има достатъчно време да убиеш поименно едно три хилядно село. Мечове в града е една много свободна трактовка на това какво може да прави едно острие насред метрополис от наше време или канавките на някой далечен брат на Хавън или Ланкхмар. Не става въпрос само за ърбън, нито постоянно се мятат вампири или сукуби, макар че и такива не липсват на правилните места. Студеното желязо или закалената стомана си пробиват път ведно с някой друг наострен зъб или хищна природа, които прерязват наравно животи и духовни нишки на осъдените жертви.

Тук са отново ( е за пръв път, ама в моя ред на четене е отново ) великата тройка спасители на България – Алкивиад, Мракомет и Звездин на Александър Драганов, които вдигат голяма тупурдия в опит за опазване на златната ябълка от лъвкратианските братовчеди на ужаса; духовният брат близнак на Дориан Грей преминава сухи дъги, въплътяващи душевните чудовища в чисто физически такива под зоркия взор на Радослав Балабанов; кръчмата на Зелената котка се материализира в Западен парк, за да се почне едно магическо пътешествие завършващо естествено в Студентски град, водено от Сибин Майналовски, а изящната Лейди Пол ни вкарва в една рокаджийска кръчма, където грубостта на ежедневието се омесва с мистичността на древните. Димитър Дъковски съвсем по геймъновски ни разхожда из потайностите на английското метро и подземния нереален свят на древния остров, а българският отговор е моя личен любимец в сборника Васил Мирчев с неговите балкански шамани, ходещи НДК-та и мелета в книжарници с черни дупки към толкиновските вселени – уникални и страшно добри текстове.

Демоничните змейове на Коста Сивов почти разбиват живота на земята с мини армии от зомбита и много черна магия; баш си дяволите правят по фаустовски неизгодни сделки с погрешните магьосници, както ни споделя Станьо Желев, а кралете на сънищата и кошмарите впиват нокти в реалността ни, както ни пък ужасява Димитър Димитров. Въобще, родната ни градска действителност си го отнася много сериозно от знайни и незнайни свръхестествени същества, и само с огромен героизъм и вечната чиста любов можем и да успеем да се измъкнем на косъм от почти гарантирания много кървав край. Но и фентъзийната общност не е пощадена от класическата фантазия на Донко Найденов и градовете, завладени от злокобни вещици; Чавдар Ликов прекарва циничния програмист – охранител Пикуел през цяла мини вселена от строго жанрови светове, където с размаха на хакнат рпг герой мачка милиарди лошковци, а Иван Димитров ни води в един паралелен и изключително илюзорен, по далийски начин абсурдистки свят, можещ да бъде разбран и спасен само от едно талантливо дете.

Енергопиещите хора – демони на Явор Цанев финализират прекрасния сборник, като преди това не трябва да пропускаме и философския театрален етюд на Иван Русланов, отвеждащ ни в театъра на обвинените в прекомерна доброта радетели на таланта; напрегнатият постапокалиптичен екшън на Ивета Атанасова, след който не мога да гледам на моловете по обичайния чисто пазарящ начин, и магьосническият сблъсък на религии, времеви хоризонти и нереалностни пояси , които разтърсват всичко познато , предадено ни от Петър Пенев. Сериозно – нито един лош текст, нито един повтаряем, или досаден, или мъчно четим. Огромни  почитания пред прекрасното дело на талантливите ентусиасти от НКФХ, и се чудя какво да очаквам в бъдеще от тях. Може би Мечове в небето – представям си драконови ездачи, екзотичен стиймпънк, или битки на ангели и архидемони, а защо не – Мечове в прахта – източни реалмии с бойци – раджи и иблиси от пустините, извънземни и каубои в безкрайните празни полета на далечния запад, или нещо още по-откачено, за което даже не мога да се досетя с така или иначе поразвинтената ми фантазия. Или пък Мечове в пръстта -хоръри със зомбита, гулове, трупоядци, месоядни растения, хора-цветя и битки с природата, решила най-накрая да си върне за няколко хилядолетия мъчения. Въобще теми много, но не се съмнявам, че ще зарадват експлозивно читателя в мен със следващия уникален годишник, който няма да пропусна в никакъв случай да добавя към вече придобилата статут на класическа поредица за българските фентъзийни мечове.