Ру – разказ за най-древните люде

Змей Горянин

Втората книга, от вече заявилата се като ударно силна поредица на списание Дракус, е истинско съкровище за ценителите на книги , забравените творци и страхотни мислители от времената, покрити с червена прах и изкривени възприятия за това, какво е било и какво всички си мислим, че се е случило, защото някой някога така ни го  е казал в момент, в който сме били готови да повярваме. Такъв е и случая на мистериозния Змей Горянин – поет и писател с класически възпитан талант, но по фентъзийному четим и завладяващ вниманието и на най-малкия фен на оная сложна работа – четенето. Самата книжка за праисторическия ловец Ру е миниатюрна, но издадена в комбинация с фототипното си оригинално издание – онова със странните екстра букви, ъкания и правопис, който не знам защо ми се струва по-верен, отколкото настоящия , прави чудесно допълнение към една изключителна колекция от блестящи текстове, които си очакват читателите от десетилетия.

Приказната история , в чиято достоверност нямаме причини да се съмняваме, поне доколкото са далечно коректни текстовете в учебниците ни от първи клас, представя пътят на едно хуманоидно момченце, останало сирак на повече от невръстна възраст, но поради изключителния си левъл на оцеляване, сравним само с този на диабло герой, а и невероятно добрата работа на госпожа Еволюцията, същото бързичко започва да трепе от дребни до едри животинки, и да практикува здравословно суровоядство и необременена жестокост към всички биологични видове. Помежду другото намира верен приятел в муцуната на едно непривично добро диво куче, среща любовта на живота си – храбра и иновативна представителка на враждуващо племе, и отглежда потомство, напълно достойно да бие на сървайвал учения дори и вездесъщия Беър Грилс. Забавно, удовлетворяващо, и колекционерско гордо ми е. И се надявам да се изровят от миналото и други подобни диаманти на словото и идеите, които да украсят библиотечката и сънищата ми.