Тъмните фантазии на Кларк Аштън Смит

clarkashtonsmithspacetime27767492143402014340191251146287433

Ееееех, всичко беше по-хубаво едно време – и зимата беше по-студена, и вълците по-злобни, и децата не припадаха от шока на сложното съставно изречение, и някак всички знаеха къде да си я сложат таз запетайка, бре… Включая и азе. И чудовищата бяха по-кръвожадни, и кръвта се лееше по-лесно, пък древните богове по-честичко наминаваха да кажат едно йъррлах-лах-кукулей от кумова срама. А сега… Всичко е в десетки нюанси на сиво, продължаваме напред, когато ни скършат от бой, и конрадим на воля , вярно, доближавайки се до децата ни, които обаче осъзнаваме, че май не искаме да поглеждаме толкова отблизо, щом са на таквоз ниво да им се казва, че водата е мокра, а солта солена, и нека всички да стискаме палци да са разбрали идеята на текста. Ами тъпо е, но проблемът не е в едно симпатично момче с хъски поглед и странен глас, което просто се забавлява, а  в това, че все повече се отказваме да фантазираме, да мечтаем, да сънуваме кошмари и да излизаме по-силни от подсъзнанията си, щото не било модерно, разбираш ли. А едно време…

Едно време, дето не е нашето време, в страна, която не е също нашата, и може би слава на вселената за което, между две войни, а и около , преди и по време на тях, в Хамериката твори великата тройка на тъмната фантазия, на която всеки съвременен блокбъстър фентъзи писател може само да им носи чехлите в устица – Лъвкрафт, Хауърд и Смит. Изкопали вербални артефакти от праха на цивилизациите, които всеки е забравил и се е самоубедил, че няма как да ги има , като Атлантида, Му и Хиперборея, те създават собствена легенда, съновидение, откровение чрез пътуване във времето , маскирано като пълп удоволствие, разказващо за времена и нрави, ужасно далечни от всичко, което бихме могли да приемем като дори смътно човешко. Свят, в който смъртта не е края, нито носи покоя, финала или опрощението, ами е просто лека почивка между живото робуване на извънмерно изобретателни зли владетели, и мъртвото прислугване на фантастични в жестокостта си магове – некроманти. Свят на магии, и преплитащи се измерения, и повече богове, отколкото даже и най-креативният псевдо-египтянин на Пратчет може да наизмисли, и толкова кръв, че чак пръстите лепнат някак червенеещо , разгръщайки страниците на написаните върху нечия неясно-как-свалена кожа от предполагаем хуманоид текст. Добре дошли в измерението на Кларк Аштън Смит и кръга Лъвкрафт.

Думите са много, архаични, натруфени, вървящи в нездрави компании, които дори и оксфордският речник малко боязливо припознава като „твърде отдавна неизползвани термини, откъде си ги изкопал, да те вземат мътните, читателю“. Описания, ландшафти, опити за предаване на непоносими за човешките сетива измерения; прокрадващ се ужас през редовете, оставящ леко слузеста следа покрай обречените от пръв поглед главни герои. Нищо чудно, че Смит е бил кошмарно орязван от редакторите си, тъй като все пак е пишел така да се каже „кратки“ разкази, и то за списания, където мястото е очевидно ограничено, но аз имах удоволствието да прочета Аштъновите алюзии чисти, неопетнени и огромни с тежестта на послания и фантазия, избродирана на някой нетериански небосвод.

Дори и писани за пари, историите на Смит са болезнено красиви, независимо дали разказват за черните изкуства на погубени царства, или за пътувания до далечни планети, които ни мразят от момента на съзирането на несъвършената ни днк структура, или за демоничните посещения в средновековието, където всички дяволи са кротко канонизирани, докато ядят костите на истинските светци за закуска. Към това прибавете и смразяващите призрачни разкази , приключенските пътешествия в далечните черни земи, и лъвкратианските поклони пред онова отвъд, което е твърде голямо и неразбираемо, и о, моля ви се, не гледайте към него, че може и да отвърне на погледа. Смит открехва вратата към триста измерения на чистия страх в майсторска архаично – изящна форма, която се оценява твърде трудно както  подобава. Но можете да я сънувате, и да се страхувате. Други права в епохата на некромантията май не ни остават.

vsevolod-ivanov-orders-for-the-hyperborean-fleet-2006-e1273559756649

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s