Мечове в морето

Радвам се на всяка фентъзийна традиция, която въпреки всичко и всички просъществува , и дава възможност на млади, непознати или добре познати, но само на ограничен кръг читатели, автори да се развихрят по някоя мистификационна тема , и да дадат хиляди тълкувания на това какво може да прави един меч в леда, насред градския площад или посред океанската шир. И ето го и най-новия сборник от поредицата на Националния клуб за фентъзи и хорър, които проявяват учудващо добър вкус и имат своето специално отношение на искрено фенове в подборката, което се усеща от всеки четящ и потъващ в ритъма на разнородни приказни, реалистични, ужасяващи, мистериозни и напълно фантастични истории, заслужаващи си времегубенето до последния ред.

Дали ще попаднете на кораб преследвани от странни меха – същества в стиймпънк бижуто на Милен Станиславов, или ще се намерите насред ужасяваща вариация на Бермудския триъгълник, създаден от Донко Найденов, а може би ще преминете адските двери и ще се озовете в иноплатенянския вариант на туристически рай със Сибин Майноловски – приключението и удоволствието е гарантирано. Моят личен фаворит в сборника е на самия му финал , с ужасно красива история за мечове с души и магия на Явор Цанев, но самото начало е повече от ударно с екшън – етно приказка от Александър Драганов, с все вампири, самодиви и древни същества от кошмарите. За почитателите на зловещия апокалипсис се включва Бранимир Събев с достойна за холивудски сценарий трактовка на загубването на човещината след края на цивилизацията, а величественото фентъзи на Лейди Пол ще ви отведе във великолепен свят на приказки и легенди достойни за Толкинова епика. Един футуристичен екшън с демони и ангели под прикритие е морският ви подарък от Иван Димитров, а псевдо – историческата фентъзи приключенска баталия с атлантидски черти от Мирослав Петров е за десерт.

Няма лош текст, или повтарящ другите, или прекомерен, още по-малко – недовършен , или недоизказан. Отново – поздравления за добрата работа на съставители, автори и идейни помагачи зад кадър. Такава трябва да е една традиция – майсторска, класическа, достойна. А казвала ли съм ви колко мразя морски истории? Ами ърбън такива? И въпреки това сега съм отправила гладен взор към предишната компилация Мечове в града, и скоро ще хайпвам и по нейн адрес.