Хоук и Фишер

Саймън Грийн

pobediteliat-pecheli-vsichko 3414.max

 Един от основните грехове на фентъзито , в които бива обвиняван от почитателите на суровия реализъм, е точно липсата му на достоверност и връзката с истинския свят. И слава на цялата божественост за което. Но понякога се появява някой автор , който предизвиква качествата и недостатъците на един цял жанр, и омесва фантазията с реалността по начин, в който или ще се влюбите, или ще намразите и в червата си, като талибанин френски карикатурист. И за мое съжаление, въпреки че отвсякъде съм жо сюи шарли, и За свободата на словото и правото да се казва личното мнение за всеки аспект от живота; в този случай по-скоро клоня към втората група от неособено впечатлени фенове на приказния жанр, които си искат нереалността и това си е. Винаги ще предпочета да прелетя до някоя друга паралелна вселена-амбърска сянка, отколкото да се заседя под леглото на съседите, до мръсните им гащи и неизмитите подове. Щото в това е разликата, най-простичко погледнато, между фантазията и битовизма.

Но Саймън Грийн взема, че отнася съседите в приказната реалмия на града Хейвън или Хавън, според зависи как ще го погледнете. Убежището не е Ланкхмар, Анкх-Морпорк или Ню Кробузон, ами може и да е една малко по-извратена София , или Манчестър, или нещо с твърде много жители, и още повече политици на глава от населението, а също така и наемни убийци, дилъри на кока и корумпирани държавни служители, както си трябва. Е, има и вампири, върколаци, древни богове, зомбита и изначални демони на сътворението, и точно те са онова , което те кара да не хвърлиш това трилърче с криминални елементи мигновено през прозореца. Защото в крайна сметка поредицата си е замаскирано екшънче с политически интриги, шантави изборни агитации с много бой и кебапчета, и поаро-лайк ситуации с една къща, много трупове и десет малки негърчета с остри ножчета за разкош. И това има огромна вероятност да ви хареса, или леко отврати, според вкуса ви.

В средата на цялото мазало от достоверна сурова действителност са дуото от полуслепия здравеняк Хоук и готината му жена – валкирия Фишер – единствените честни ченгета – стражи на вонливия Хавън , които са си и най-фентъзийния елемент в целите книжки. Коравото семейство са бойци ветерани с чисти сърца и нежна взаимна обич, не особено бързи умове, нито кой знае какъв късмет, но поне оцеляват и в крайна сметка разчистват труповете с усмивка и хладен поглед. Нито супер герои, нито вълшебни същества, просто умерено можещи в работата си да въртят хладни оръжия хорица. Сериозно, кой има нужда от толкова обикновени герои? Е, може би все някой, тъй като поредицата се радва на голям успех, и завъжда фенове на Грийн по целия свят дори и сега. Това са едни от книгите, които бих прочела само преведени на български, защото дори и в най-мечтаещото сърце има малко кьоше за мръсни гащи и подслушване на съседски крамоли през стената. А Хоук и Фишер са ми най-добрия компромисен вариант за тези моменти.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s