Клиника в средата на нощта

Димитър Цолов

Един различен вампирски роман, с първа и основна отлика – този е добър.

И до тук да спра, вече трябва да ви човърка любопитството – чакай, книжка за кръволоци, най-вероятно и някой и друг преображенец, и ми казваш, че е добра – да бе да. Да, ама да. Като автор съм свикнала да чета от Доктора етно-фантазии като разкошния Витек Диман, но тук местните легенди минават на едно далеч по-футуристично ниво, омесващо дистопично бъдеще с уморен от жегата климат, радиационни чудовища и свръх технологии, с добрите стари вампири, върколаци, че и една професионална нестинарка за разкош, плюс една банда кукери за ужас. По някое време ще се сетите , че става въпрос за наши си момчета с имена като Ангел и Григор, които се трансформират в Арчибалд, Рутгер или Кимерия с лекотата на обичайното развитие на цивилизацията, която меси актуалности и традиции в наименователни кошмари. И ще ви хареса.

В клиника за всяковидови жертви на регулярните улични войни, бива доставен един клет върколак, който се оказва пазещ древна тайна,  можеща да донесе огромна сила на зловещия клан на кръвопийците. Тъй щото дори и за любителите на гъстите червени течности пробиването в някои зони е твърде непосилна задача, та възлагат на един от лекуващите да вземе да посгреши нещо лечебните процедури и кротко да пречука полувълчето в съня му. За повече мотивация му открадват и жената, която нямат точно намерение да връщат, поне не и така да се каже пълнокръвна, но за съжаление явно информационната им система е била доста скапана, по съвсем български, тъй като избират точно оня доктор, който някога е бил почти наемен убиец, нещо средно между Транспортера и Джеймс Бонд. И почват проблемите и за добрите, и за лошите.

Не се лъжете от обема на книжката – Цолов е един от авторите, които наистина могат да наситят един не огромен обем с толкова динамизъм и чисто дистилиран екшън, че не ви и трябват някакви странични размишления, инфодъмпове или кой знае колко детайлно описана дръжка на вратата на подземието, от което трябва да се измъкне невинната девица. Фабулата има цялото и нужно време да се развие и да ви зашлеви през така или иначе зачервеното от напрежение личице, а финалът сякаш се развива току пред очите ви, пълен с трагизъм и една тиха надежда, че може би се е родил първия български екшън герой, който не дразни интелектуално, и не ви изпълва с леко смущение от това, че сте му чели приключенията на публично място.

Ако и да е ърбън-дистопично фентъзи, реалността е налична , и ръка в ръка с достоверността,и истинските познания по медицина на Доктора , обяснява съвсем логично прилично наличието на свръхестествени същества в една не толкова далечна , технологична ера на насилие и терор. Почти повярвах във всяка дума, което идва да ви каже , че добрата професионална аргументация е винаги полезна при писането на художествени текстове. Което не значи, че всички серийни убийци трябва да пишат книги, нито че Кинг има към стотина трупа в мазето и проход към ада на тавана си. Виж, за Лъвкрафт почти съм сигурна , че не е бил от земните същества, и че онези , големите главуни, са си го прибрали за вечностни мъчения в тъмнината на Вселената, но той е почти изключение. Димитър Цолов не стига чак до вратите на съзиданието, ама не е и тръгнал натам, а се е поспрял да ви разкаже една огнена история , която ще ви остави не само разтоварени и удовлетворени от няколко екшън часа, ами и някак горди от българската следа в алтер-историята. А това усещане си заслужава .