Приказка за Стоедин

Никола Русев

3896319_b

Тази книга е истинско произведение на изкуството – великолепно оформена, с плътни страници, достоверна и богата корица и разкошни илюстрации. И разказва една от най-тежките истории за човешката природа, след която, ако сте от принципно човекомразещите индивиди, ще се засили ненавистта ви към хуманоидния род не с пъти, ами с безкрайност на степен необятност. Това е приказка за човешките слабости и най-черното, което може да очаквате от заобикалящите ви – и непознати, и роднини, а и от самите вас в крайна сметка. Крадливост, мързел, гняв, студенина, безсмислено насилие, алчност, мерзост, властивост и желание да смажеш и дребния, и силния под петата си само заради звука от смъртта на нечие достойнство. Човек има усещането , че тази книга са я чели извънземните на Уелс да речем, и след нея са заключили, че е най-смилено да пуснат триподите и да се свършва цялото безочие на човешката цивилизация.

Написана на нарочно архаичен език, в ритъм напомнящ силно на Измислици – премислици на бате Влади отпреди двадесетина плюс години, историята се завихря в абсурдистки сетинг , изпълнен с нечитави по три милиарда начини човеци , мърсящи името на вида ни само с придиханията си. Един бедняк, имащ само доброто си сърце и орисия да живее сто и една години , се среща с хубава девойка, омагьосана да казва само истината, без да може да се спре, или украси нещата. Но вместо безметежна сиромашка любов , следва безумно пътешествие в търсене на живата вода, за да се възкреси преждевременно отнетата по неведоми начини любима. И се почва едно вергилиево търсене на несъществуващото, през повече кръгове на ада, отколкото можете да си помислите , че може да ги има в нечие развинтено въображение.

Мерзост след низост, престъпление до ненаказуемо в безсмислието си,  нараняващо ближните деяние, глупост, хитрост и лукавство в едно – за каквато злина някога сте чували или изпитвали, тук ще я видите направена, повторена, потретена, обезсмъртена в противно изящество на злокобна изродия. Пътуване през магьосани земи, сблъсъци със зли по макбетовски вещици, чудовища в човешки кожи и поробени от слабостта си бивши юначаги със загубено чувство за справедливост и правота, изфирясало през комина при първата пречка , поставена от демонични сили.  И малко измъчен, и недостоверен, но почти осмислящ цялата голготианска мъка финал.

Книгата е изключително ценен алманах на почти всяка лошавина , която се мъдри някъде в кръвта ни, но натежава поне на тези, които губят лесно вяра в смисъла на сътворението. И не, дори и да се познаят тези, описани в нея, те по-скоро ще се възрадват, че някой ги е така ярко описал, вместо да се засрамят и променят. Защото срамът се среща напоследък далеч по-рядко дори от осмислената вътрешна промяна на характера за добро. Въобще, да идват триподите, сериозно.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.