Приказка за Стоедин

Никола Русев

Тази книга е истинско произведение на изкуството – великолепно оформена, с плътни страници, достоверна и богата корица и разкошни илюстрации. И разказва една от най-тежките истории за човешката природа, след която, ако сте от принципно човекомразещите индивиди, ще се засили ненавистта ви към хуманоидния род не с пъти, ами с безкрайност на степен необятност. Това е приказка за човешките слабости и най-черното, което може да очаквате от заобикалящите ви – и непознати, и роднини, а и от самите вас в крайна сметка. Крадливост, мързел, гняв, студенина, безсмислено насилие, алчност, мерзост, властивост и желание да смажеш и дребния, и силния под петата си само заради звука от смъртта на нечие достойнство. Човек има усещането , че тази книга са я чели извънземните на Уелс да речем, и след нея са заключили, че е най-смилено да пуснат триподите и да се свършва цялото безочие на човешката цивилизация.

Написана на нарочно архаичен език, в ритъм напомнящ силно на Измислици – премислици на бате Влади отпреди двадесетина плюс години, историята се завихря в абсурдистки сетинг , изпълнен с нечитави по три милиарда начини човеци , мърсящи името на вида ни само с придиханията си. Един бедняк, имащ само доброто си сърце и орисия да живее сто и една години , се среща с хубава девойка, омагьосана да казва само истината, без да може да се спре, или украси нещата. Но вместо безметежна сиромашка любов , следва безумно пътешествие в търсене на живата вода, за да се възкреси преждевременно отнетата по неведоми начини любима. И се почва едно вергилиево търсене на несъществуващото, през повече кръгове на ада, отколкото можете да си помислите , че може да ги има в нечие развинтено въображение.

Мерзост след низост, престъпление до ненаказуемо в безсмислието си,  нараняващо ближните деяние, глупост, хитрост и лукавство в едно – за каквато злина някога сте чували или изпитвали, тук ще я видите направена, повторена, потретена, обезсмъртена в противно изящество на злокобна изродия. Пътуване през магьосани земи, сблъсъци със зли по макбетовски вещици, чудовища в човешки кожи и поробени от слабостта си бивши юначаги със загубено чувство за справедливост и правота, изфирясало през комина при първата пречка , поставена от демонични сили.  И малко измъчен, и недостоверен, но почти осмислящ цялата голготианска мъка финал.

Книгата е изключително ценен алманах на почти всяка лошавина , която се мъдри някъде в кръвта ни, но натежава поне на тези, които губят лесно вяра в смисъла на сътворението. И не, дори и да се познаят тези, описани в нея, те по-скоро ще се възрадват, че някой ги е така ярко описал, вместо да се засрамят и променят. Защото срамът се среща напоследък далеч по-рядко дори от осмислената вътрешна промяна на характера за добро. Въобще, да идват триподите, сериозно.