Жената без сянка

Хуго фон Хофманстал

 Една вълшебна приказка в безвремие и безместие, с кралици феи, джинове изкусители и призраци на неродени деца, които пеят търсещи песни на неслучилите се родители. Сурова магия, безумни ситуации, легенда оживяла почти в реалността, но в действителност лишена от всякаква достоверност или близост до каквото и да е разбираемо и познато. Някак фентъзи, може би епика, или приказен мит от отдавна загубили се народи и спомени. Дали записана история на древна вещица, отхвърлена от света на невъзможното, при оттеглянето му от съвремието, или съновидение на меланхоличен поет, обхванат от жизнени грижи или горестни мисли, а може би дори кошмар на жена с повече фантазия отколкото себичен повик на плътта…

Особен текст, огромен, и толкова кратък, мистичен и по детски разбираем, пълнокръвно алегоричен и бледо неясен с хилядите образи на красота и величие от всякакъв полу-земен тип. Трудно е да се обясни, но ако обичате вълшебствата, посланията скрити зад думите и героите, които прогарят ретини със своето необяснимо присъствие – може би това е вашия текст. Вероятно мога да анализирам високопарно с дни, и да цвърча наперено за разните му там алюзии и хиперболи, но ще спра дотук,  преизпълнена с уважение и едно тихо преклонение пред изисканите и изящни текстове на Хофманстал.