Подмененият

Брена Йованоф

Признавам , че тийн паранормалните романси не са моето нещо – дали заради възрастта ми, дали поради факта, че главните герои са винаги най-обикновени смотаняци, които напряко на всички закони на привличането карат хилядолетни свръхестествени същества да ги заобичат съвсем нелепо по човешки от пръв поглед, не знам. По-скоро залагам на факта, че повече от половината такива заглавия на пазара, да не кажа и почти всички, са писани не от вдъхновение, а от желание да се спечели някой и друг долар с експлоатиране на лошия вкус , самотата и хилавата надежда за щастие на твърде много подрастващи. А това винаги ми оставя негативно впечатление върху етичната ми представа за правилно, ако и да е хитър трик за справяне с живота насред световна криза в икономиката и душата.

Дали Подмененият е някакъв литературен шедьовър – твърдо не. Но в нея има нещо особено, привличащо и каращо те да си дочетеш главата, и да почнеш следващата с условието – Айде още само малко и си лягам.  Хем главният герой е тъповат смотльо, хем е и не-човек, ако и да няма никакви специални сили, освен ако не смятате припадането от капка кръв или писъците от болка при съприкосновение с лъжица за супа като някакви ултра готини неща. Писана лично, през погледа на бледо и безлично хлапе, от тия дето ги очакваш някой ден да станат серийни убийци с богато въображение, историята се развива в някакво забито градче, където хората се раждат и умират без да са видели какво има на съседната улица. Е, в случая там са се настанили Малкия народ – цялата сбирщина от тролове, гноми, вещици, зомбита и ходещи кошмари, които биват почитани по древните места с купичка мляко на верандата. Което обяснява и премълчава твърде много неща.

Тук протагонистът е подмененото дете – онова грозно , жълтеникаво и зъбато елфче , което откривате някоя сутрин на мястото на розовобузестото си отроче. Само че същият успява някак да порасне в бледа версия на Джъстин Бийбър, който ако не е толкова странен ще е прегазил едно цяло училище с усмивката си. Но всъщност е едно самотно и страхливо момче, отгледано от религиозни и пазещи твърде много тайни родители, в общество , където мълчанието и приемането на жертвата в кръв е приемлива цена за спокойствие и някаква икономическа стабилност. Но актуалните за времето си тийнейджъри си организират вътрешноведомствен бунт срещу статуквото и предпочитат рандъм непознатото, отколкото предначертано обреченото, и вдигат реда с краката нагоре, оставяйки някоя и друга вада кръв, и поне шепа твърде учудени от активността на вечерята им чудовища. Алтернативно, незачитащо правилата и ограниченията на другите – може би такива трябва да са съвременните книги за младежи, и макар че поуката от целия текст малко ми бяга, все пак мисля си, че  е доста по-добър вариант от поглъщането на предвидимите приключения на стандартните си вампирски събратя и техните спънати тийн конкубини. Е, поне донякъде.