Ние, гениите

Жечка Георгиева

niegeniite3

Никога не съм крила амбициите си, или по-скоро мечтите си да се занимавам с книгоиздаване. Не заради потенциалните огромни пари, защото такива няма, и съм наясно с това. Всъщност някакви пари може и да има, но не от заглавия, които бих пипнала, и то не защото не си падам по леките жанрове, като фентъзито, както преди време едни наистина многоуважавани от мен издатели бяха нарекли един от най-вдъхновяващите и изискващите здрави талази фантазия в литературата, ами защото наистина не ми харесва самата концепция за порно за майчета и книги за самоусъвършенстване. Но жертвите със себе си и добрия вкус  явно са част от бизнеса, и кой освен великолепната Жечка Георгиева, от едно от сравнително запазилите се като качество на подбор на заглавия издателства Колибри, може да ни разкаже по духовит и уникално приятен начин за тъмните пороци, криещи се зад реките от целулоза, мастило и шарени книжни гръбчета.

Под формата на кратки разкази, наситени с много жизнен хумор и саркастично отношение към живота, телесните проблеми и болестите , ни се разкриват мистично – забравените, и тъй забавни времена на прохождането на издателите ни на световната сцена, когато краденето на книги от щандовете по панаирите, полу- легалното издаване на някои автори в разрез с всякакви правила или споразумения, или грешките за хиляди, които се превръщат в равностойни печалби или поне оригинални решения на бързата човешка мисъл, са си били нещо напълно естествено и преодолимо на ежедневна база, без разни чудесии като тийм билдинг, времеви мениджмънт и диплома по бизнес администрация, особено когато някой вземе, че си използва мозъка по предназначение.

Когато се съберат шепа истински интелигенти, които дишат книги и изкуство , и се прехранват с порто и свински джолан по франкфуртски, се получава наистина обичан проект, който радва и вдъхновява всеки с някакво отношение към книжните експерименти. А Жечка вкарва и толкова много лични истории, семейни подробности и комични излагации на личността, че след последната страница освен усмивката до ушите, в сърцето ти се е прокраднало и едно огромно уважение и искрена обич към една непозната жена, която в превърнала любовта си в книгите в начин на живот. Преводач и автор, и въобще книжен човек, каквито трябва да има повече, много повече.

Чудя се дали да продължа с книгата и за стайните растения, въпреки че досега и един бурен не съм успяла да отгледам, поради проклятието ми хлорофилни форми на живот да изгниват с писъци сред дребните ми пръсти. Ще ми се да прочета и мемоарите на Рони, и на Силвия, и на всички хора, осмелили се да посегнат към книгоиздаването като реална работа, а не само като потенциална мечта. Защото понякога сбъднатите мечти не предизвикват сълзи, а създават още по-голяма жажда за още по-красиви мечтания . А наистина човек е толкова голям, колкото са големи въжделенията му – дребосъците са навсякъде, но щом се зададе гигант по улицата – повярвайте ми, ще го усетите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s