Старинно предание

Юзеф Крашевски

bt1634550

Една от онези книги, които се чудиш как са били издавани едно време, и дали все пак има нещо , което тотално да не разбираме в политиката на издаване от онези дни, очевидно с доста по-широка от предполагаемото ножица откъм неща, за които днес слагаме рейтинги, червени точки и дебели надписи Внимание, родители. Защото след Апокалипто-лайк касапницата по южноамерикански Лаутаро, сега ни посреща още един симпатично завоалиран като приказно-историческа драма –  хорър , с буквално купчини трупове от битки и отравяния, псевдо магии и стандартно клане на невинни, въобще – всите типове смърт в едно, но в обилни, селско – румени количества.

Историята почва малко трудно , но красиво и особено неясно. Из бившите, почти непристъпни, полски гори се надпреварват мистериозни конници, преследвани от непознати врагове, и наблюдавани от странни същества из речните вирове. Запознаваме се с едно древно поселище, родно място на Белбог, Лада и Ния, където божествата изникват иззад всеки камък, девойките се крадат по празници, а гостите , дори и смъртни врагове, не се връщат от вратата ненагостени и неприютени. Дребни стареи с по едно домакинство народ, се подчиняват на леко мръднал княз с лейди Макбетовска съпруга от злите германски племена. Който не се подчинява, бива принуден да се прости с живота и душата си , като обрича на гибел и цялата си фамилия съвсем по коза-ностренски. И се разбунтува иначе спокойната славянска душа, и се започват войни, битки и обсади, в такъв човешки приемлив мащаб и кауза, че не натежава с разни прийоми на военното дело или стратегия – само доброто старо шмекеруване из храстите и обредно приколване на пийнали стануващи в сенките на вековни дъбове.

Историята е написана като легенда, песен на сляп гуслар, разказ на обветрен трубадур – пътешественик. Музиката се слива с думите, природата е повече участник, отколкото фон в човешките дела, а приказните същества – русалии, вещици, великани и джуджета са просто още един жив вид под свода небесен, и внимание не им се оказва повече , отколкото на някой кичест елен или бесен глиган да речем . Момците са силни и красиви, старците – смели и мъдри, девойките – с изключение на германската а-ла шекспирова героиня – безпомощни и треперещи под мъжки поглед . Отношенията са силно патриархални, някак даже източни, леко варварски, и много сурово и неразбираемо древни. Кръвта се лее свободно, отнасяща в своя въртоп и буйни войни, и невинни девици, и ококорени непостригани в зрялост деца.

Любовта е нещо, което се случва според сказанията, и срещу която разни работи като свободна воля и личен характер не работят, отмъщението засяга всеки член на семейството, готов да убие родата си заради власт или гордост, а добротата – хм, май не се споменава често за нея под каквато и да е форма.  Епична история за отдавна измрели нрави и забравени времена, истинско фентъзи, ако и прикрито като исторически роман. Поредното съкровище из кашоните на миналото, когато хартията е давала дом и на много добри текстове, а не само на слепи пропаганди и излишества за промиване на умовете.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s