1001 книги, които трябва да прочетете преди да пуснете завеските и се оттеглите в мизансцена на онова , дето му викат житейски театър

Тъмните години на миналия век – 1940 – 1950 са едни от най-разрушителните в съвременната ни история, но не само – те са и едни от най-непознатите от историческа гледна точка за масата ученици, които ако не се затърсят из разни спорни откъм достоверност сайтове , няма как да разберат нещо повече от едно изброяване на правителства , партии и скучнотии, а не истината – как се забихме съвсем съзнателно във втора катастрофа, този път съвсем фатална, за бъдещето на една цяла нация.  Но няма сега да коментираме слабостта на един народ, от който боледуваме и до днес, а ще говорим за книги, създадени в тези много меко казано смутни времена, или по-точно за селекцията на едни умни, симпатични, световни литерати.

1348

Тук и сега е рождението на Малкия Принц на Екзюпери – една от най-противоречивите като възприятие детски книги за всички времена – половината читатели я смятат за откровение свише, докосващо най-скритите струни в човешката душа и инициирайки откровен вътрешен монолог между детето и възрастните в нас, отговаряйки ни на някои от най-важните екзестенциални въпроси в битието ни; а другата половина казват, че това е една от най-надценените и грешно прокламирани като писмена храна за душата текстове, сравними по нечестивост само с демоните  Коелю и Букай.А за мен това е красива сюрреалистична приказка , заслужаваща си четенето на всяка възраст.

54963z

Детската литература получава в тези ужасни времена и най-силния си, буквално и преносно, образ на малката Пипи, която всевечната вълшебна фея  Астрид Линдрен създава като символ на бунта и еманципацията от съвсем крехка възраст . Учудващо лека, незлобливо приключенска и затрогващо топла за поколение след поколение, отраснали в най-различна технологична и етична среда , доказвайки за пореден път , че наистина добрите и вечни детски книги надживяват създателите и времето си, и пренасят идеите и настроението си с лекота през десетилетия, ако не и векове.

3662 110214_b

Големият брат се появява на сцената в псевдокомунистическата дистопия 1984, където мислите са най-големите престъпления извършаеми от човека, а животните организират най-ефективната революция в анималистичния си микросвят в Фермата на животните – и двете създадени от очевидно провиждащия във времето Джордж Оруел, чиито уроци не искаме и няма да научим , то се е видяло по-ясно от всякога.

149705z 166549z

Сред най-важните автори на времето си се отличава приятно и едно почти „наше момче“ – Иво Андрич с неговите Мостът на Дрина и Травнишка хроника , разказващи за войните през поколенията по начин по-близък до нашето възприятие на хора, свикнали да живеят на кръстопът от бойни действия и десетки нации, съжителстващи в умерено миролюбие и опит да оцелеят на ръба на конфликта в кръвта.

peake_titusgroan

Изключително незаслужено подценявания на българския пазар Марвин Пийк създава своя магнус опус Горменгаст, Тайтъс Гроан и Самият Тайтъс – комплицирано фентъзи , гротескно, делириумно и зловещо объркващо , с уникално неразбираеми герои и въздъхващо непроследим сюжет, който планирам да прочета в най-близко бъдеще, защото това е истинската класика на жанра и таланта на фантазията.

Alber Kamiu-chumata igrata-na-stykleni-perli 160667_b

Това е и времето на големите и вечни заглавия, създадени от авторите си в моменти на отвращение към реалността в най-пълния смисъл на думата – като спорната в своята безкрайна опростеност Чужденецът и клаустрофобичната Чумата на Камю, или посветената на междуличностните сблъсъци Шахматна новела на Стефан Цвайг, събираща остатъците от живота след войната в леко абсурдна ситуация на турнир без смисъл и цел. Точно сега Херман Хесе създава своя магически по въздействие философски труд Играта на стъклени перли; за промяната на ценностите и вярванията под угрозата на войната разказва Хемингуей в За кого бие камбаната, а Томас Ман преоткрива вярата по откровено мислителски и епичен на моменти начин в Йосиф и неговите братя и Доктор Фаустус, и Съмърсет Моъм поема  на екзистенциалното си пътешествие в търсене на добротата и смисъла на живота в Острието на бръснача. Никос Казандзакис поставя може би най-известния гръцки роман на световната литературна сцена – Алексис Зорбас, Итало Калвино , с който така и не можем да се харесаме трайно, дебютира с Пътят към паяковото гнездо, а Реймон Кьоно създава изящната си Упражнения по стил, която може да се възприеме и като истинския учебник за начинаещи автори, търсещи своите лични изразни средства.

48584z

Класовата тема се разглежда широко в описващата любовните трепети в едно аристократично домакинство Loving на Хенри Грийн; за скандалите на богатите и прекрачването на социално общоприетите линии разказват Любов в студен климат от Нанси Митфорд и The garden where the brass band played на Симон Вестджик, за падението от постигнатото от предците заради личностната развала говори House in the uplands на Ърскин Колдуел, и не на последно място и  Ивлин Уо показва безмилостно явно човешките крушения и емоционална деградация на остатъците от висшето общество в Завръщане в Брайдсхед.

Различните книги на периода не са много. Магическият реализъм на Латинска Америка се събужда с Алехо Карпентиер и Царството тук на земята,  докато европейският сюрреализъм диша с Андре Бретон и полуесеистичната Arcanum 17 и модернистично – изящната история Смъртта на Вергилий на Херман Брюх. Малкълм Лоури създава символистката Под вулкана , вдъхновена от Деня на мъртвите и Данте, примесени с реалността на постфашизма, Камило Хосе Села  – свръх детайлно описателната Пътуване към Алкариа, Г В Десани – своята риторично – идиоматична странност Всичко за Х. Хатер, а Шамел Йосиф Агнон създава религиозната пиктареска В сърцето на моретата, докато Борис Виан започва своята серия ноарна литература, която е в състояние да ме захвърли трепереща под масата с трескавата си човекоомраза с Пяната на дните.

Но все пак е война, и душите страдат наравно с телата. За крайностите на жестокостта в различни страни, националности и гледни точки разказват Ричард Райт в Роден син, Дино Будзати в Татарската пустиня, Греъм Грийн в Силата и славата Сиро Алегрия в Широк и чужд е света, Случаят на другаря Тулаев от Виктор Серж, Човекът със златната ръка на Нелсън Алгрен, Тенекиената флейта на Габриел Рой , Горещината на деня на Елизабет Боуън, Примо Леви в Ако това е човек и Насам за газа дами и господа от Тадеуш Боровски.

За продължаващата деградация на семейството и всичко ценно и нормално за предците ни разказват не един и двама автори – Човекът , който обичаше децата на Кристина Стед,  Живите и мъртвите на Патрик Уайт,  Твоите земи на Чезаре Павезе, Прах и диаманти на Йержи Андреевски , Завръщане на Хенри Грийн, Разговори в Сицилия на Елио Виторини ,Исус спря при Еболи на Карло Леви , Embers на Шандор Марай, Колебаещия се мъж на Сол Белоу,   Транзит на Ана Сегерс, Андреа на Кармен Лафорет, Midaq Alley на Нагуб Махфуз, Непокорност на Алберто Моравия, Плачи за любимата страна от Алън Патън и Смъртна присъда на Морис Бланшо.

Следват 50-те години – време на възстановяване и подем на обществото, и промяна на нравите , макар че не е ясно дали за добро. Там ни очакват роботските закони и Фондацията , трифидите, Джеймс Бонд , Лолита , Властелинът на пръстените и повелителя на мухите – тежко напластени с идеи и прогрес на умовете.

Селекцията на гореспоменатите книги е от класацията 1001 books you must read before you die – 2013 edition.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s