Малки богове

Тери Пратчет

2089.max

За Пратчет в религията няма нищо свято, но пък вярата е нещо толкова универсално и логично, че определено си заслужава внимание. Така че след Пирамиди, идеята за религиите като опиум за народа или поне като ултимативно средство за управление, тъй се харесва на дядо Тери, че и отделя много по-сериозно внимание и много луда ирония в търсене на правотата и справедливостта, макар че в края на пътя винаги има само един кокалест добряк в черно, говорещ на Капс Лок без да е груб , и умеещ да свива рамене и да се хили само с помощта на шепа неогъваеми кости.

Малките богове са всички божествени идеи, за които някога някой човек се е сетил в изблик на благодарност за намерено имане или открита изгубена овца. Идеята добива форма с вяра, и плътност – с бройката на вярващи съзнания. Защото хората създаваме боговете , а не те нас, или поне в общия случай. Заради което е по-безопасно да вярваш във всичко – нищо не струва, ей го де, пък ти спестява някоя и друга гръмотевица върху незаземените ни глави. Божествата умират със смъртта на последния вярващ в тях, и се съживяват при подновяване на упованието в тях. Затова си дават и последната искрица от божественост да хванат поне някой веруещ на дългосрочен договор. И винаги много се учудват, че въпреки хилядите влизащи в грижливо изградените им храмове, всъщност вяра в тях крепят само единици. Да вярваш в религия, не е като да вярваш в Бог. Вие правите ли разликата?

Намирам ужасно много общо с хапливия атеизъм на Пратчет, макар че аз вяра в Бога имам, ако и да ми липсва вяра в религията, което от гледна точка на Тери е по-скоро правилния подход към цялата тази работа с надеждата в нетленни същества. И поприкритите закачки към твърде разплутата духовническа структура, псевдо моразлизма на видимо най-грешните уж-пазители на вярата човешка, и твърде многото евангелия, откровения и заповеди, които никой не гарантира , че идват свише, а не от нечия фантазия , било то и с добра умисъл, се получават както ужасяващо скандални, така и ободряващо логични и цинично реалистични за читателите с широк мироглед и способност да погледнат отвъд връхчетата на носовете си.

Според мен църквите по цял свят би трябвало да ритат точно срещу Малките богове, а не срещу Шифъра на Леонардо, щото все пак очевидното пренебрегване на опасността овцете от паството да вземат да мислят в правилната посока, вероятно би могло да бъде по-пагубно за религията като печеливша мултинационална компания. Това е вярно, разбира се, ако хората не пренебрегваха толкова Пратчет и фентъзито като някакви измислени глупости. Но истината често е маскирана така, че все пак и авторите  да дишат малко повече от час след като я извадят наяве. И не можем да ги обвиняваме твърде остро в това нагло животолюбие, хайде сега.

Та поредната гениалност на Пратчет , с остра ирония, мрачно чувство за хумор и поглед отвъд табутата и ограниченията на милиарди в цял свят. Тръгнете с последния пророк Брута – добродушно глуповато същество с цяла библиотека в ума си, последователите на Костенурката бореща се срещу Въртящата се топка, злодеическия Лидер на Квизицията , както ин така и аут; и още с философите, боговете, и киселите малки божества без последователи и мръсен речников запас. И ще стигнете до корените на собствената си вяра. Сделката е добра, повярвайте.

Advertisements

One thought on “Малки богове

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s