Сребърният метален любим

Танит Ли

n4140 n49343 silver0 silver1

Книгите за роботи са обичайно едностранчиви – създаваш малка метална кутия, одаряваш я с малко интелект, караш я да ти вдига чорапите от пода и да ти мие чиниите, и дорде се усетиш, същата се съюзява с ютията и хладилника, както и с всяко друго желязо с дисплей, и заедно завладяват света, докато се смеят метално зловещо. Ако наистина бяхме толкова интелигентни , че да създадем реално надвишаващи ни по всички параметри мозъци, умно лишени от емоции и скрупули, отдавна да се сме отдали на по-важни неща от хвърлянето на салфетки , когато достигнем ниво на алкохолно отравяне, вземането на бързи заеми за да се снабдим с тениска от мола , или дрифтенето посред нощ по средата на иначе свестен жилищен квартал, щото било много яко, брат. Но Танит Ли създава една специфична поредица в духа на Двестагодишния човек на Робин Уилямс, където машините ни превъзхождат най-вече в размаха на мечтите и възможностите си да се превърнат в боговете, които ни е във възможностите и заслугите да създадем.

С първата книга сме почти наборчета – преди повече от 30 години Сребърният метален любим завладява хиляди фенски сърца, и се превръща в една от най-продаваните книги на Танит въобще . И затова си има кристално ясни причини – тя е есенцията на идеалния любовен роман, предназначен за млади подрастващи кифлички, които тепърва ще чуят за бляскави вампири, мускулести върколаци и богатия г-н Грей, който обича да подплясква невинни девици в килера, и разказва за невъзможната емоционална история между една разглезена тийнейджърка – богаташка и един съвършен робот за забавления, който е страшен в леглото, може да свири на всеки инструмент евър, и пее по-разтапящо от Синатра, Бубле и който там ви разтреперва коленцата взети заедно. Само че роботът има лек дефект – успява да се научи да чувства и избира сам какво иска от вечния си живот, което естествено не се харесва особено на създателите му и бива наказан по обичайния Ромео-Жулиета начин. Само дето Жулиетата оцелява , за да лее сълзи по своя тенекиен човек докато е жива.

Под формата на лична изповед, предназначена от началото да бъде издадена като книга, от една страна – за да излее емоциите на тъжната оцеляла главна героиня, а от друга- като един вид бунт срещу богатата кучка, която я е произвела в малка епруветка и се брои за нейна майка, повествованието се лее леко, романтично и предвидимо. В този текст за първи път липсваше мистичността и алтернативността на идеите, които така ме влюбиха в Ли преди време, но точно поради елементарността на посланието си остава символ на невъзможната любов между двамата луди млади, които пищят пронизително срещу света, и всичките други простотии, които ако сте на 15, няма как да не ги вярвате с цялата си необучена и незряла душа. И поради всичкото това комерсиално шитче, почти се отказах да прочета и втората излязла част от поредицата. Но добре, че го направих.

Тридесет години след първата си книга, Танит създава втора наречена Метална любов. Тук ги има отново влюбените момичета, и металните лъскави пичове с медни гласчета, но вече Ли вкарва много повече от нейния истински почерк, който дори една дистопия с ърбън привкус може да превърне в нещо, в което можете да се кълнете , че е по-качествено от всичко подобно на пазара.Сюжетът се завърта, когато първата книга е фактически намерена от героинята във втората книга. Нарочно или случайно, може само да се спекулира, но една толкова чийзи история като първата нормално обсебва съзнанието на едно хлапе, израсло в откачена секта, от онзи тип дето все очакват края на света, и го кара да се хвърли в ужасната реалност навън, и да се оправи съвсем не лошо. До момента , в който героите от оригиналната книга оживяват с помощта на напредналата технология, и новата ни хероична, не точно, девица вижда възможност да изживее своята детска мечта. Която естествено се превръща в кошмар на оцеляването.

Металните любими са вече нова версия, с оправени чаркове, ниско ниво на емоции, но пак дават леки отклонения – като да речем огромното желание да властват над света, тъй като твърде бързо съзнават, че са надарени с универсална мимикрия, която може да ги превърне в каквото и който поискат – от огнедишащ дракон до Обама, ако се наложи, а също така и твърде лесно могат да насекат което и да е същество на парченца с размер на конфети, а и да не забравяме най-важния страничен ефект – вече могат да изпитват и лично удоволствие от сексуални преживявания, че даже и да свършват. Не, не питайте дали се разхвърчават болтчета и стружки в такива моменти, просто … не питайте. Новите роботи са самодостатъчни и амбициозно гледащи към Космоса, и хич не им се занимава да задоволяват нуждите на мръсни чичаци и кирливи лелки с дебели портфейли. Те са новите богове, бъдещата раса, истинската еволюция чрез революция. И на нас , хорицата с проблеми с панкреаса и хронична констипация , ни остава да се андроидизираме някак, или да умрем в пристъп на обожание. Защото това са властниците, които заслужаваме, и които биха могли да ни спасят, ако им пукаше.

Втората книга е далеч по-мрачна, отчаяна и безнадеждна, романтиката бива стъпквана с поклащане на глава, а любовта е само сън, от който знаеш, че ще се събудиш. Атмосферата е истински Ли свят, в който не можеш и да предположиш какво те чака зад ъгъла, не можеш да предскажеш дори един плот търн, а финалът те оставя безмълвен и очакващ тайни страници сгънати в корицата с истинските обяснения на това дали си заслужава да обичаш едно метално божество и да се доближиш до него в степен да загубиш всичко човешко като мръсна дрипа на изтерзаната душа. След последния ред винаги остава едно усещане за привилегированост, че някак си успял да надникнеш в различен свят, където всичко е някак по-смислено и по-както си трябва, макар и далече от думата нормално. Очаквам някой ден и третата книга на Ли за нейните металически принцове и топлокръвни принцеси, истинските господари на живота и идните дни, скрити зад завесите на немислимото, така спасяващо ме от истината, че никога няма да усетя толкова искрена емоция, като тази родена от ума, а не от случайния сблъсък на хормони и течности в бавно загниващите ни торбички живот.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s