Книгите на Рай-Кира

Карол Бърг

1508-02 1508-01 1508-0

Понякога една поредица изглежда сякаш притежава абсолютно всичко нужно , за да стане личен любимец на всеки читател с някакви претенции за това, което чете – уникални герои, странни взаимоотношения, кървави битки и мъчения, реалистична достоверност на действието в оригинален, неземен свят. Езикът е интелигентен, повествованието се води от откровеното и близко първо лице, и развитието на историята е някак непредвидимо. Но въпреки всички тези положителности , книгите за демоните Рай Кира, и техните обичайни противници от почти хуманоидната раса, са по-скоро тежки за смилане, отколкото леки за прочит и искрено харесване. Което явно не ми е допаднало, ама хич.

Съдбата на главния герой е по Дикенсовски меланхолична. А само да знаете колко ужасно силно мразя Дикенс, с неговите мръсни вертепи и осакатени души, на които им се случват всички гадости по списък, и все пак някак успяват да запазят чистотата си без да пречукат деветдесет процента от мръсниците около себе си. Карол Бърг сякаш силно , остро и задушевно мрази своите създания , и ако не ги убива директно, то ги мъчи по начини, за които господин Грей само може да си мечтае в ограниченото си богаташко съзнание. То не беше ритане до почти сигурна смърт, обезглавяване, жигосване, бой с камшици до трансформация на човешки гръб в кървава пулпа, и след това мъчител и жертва са си пак приятели. Истинско изследване на Стокхолмския синдром, в който един истински маг- благородник и войн срещу диви демони се подчинява до почти разпад на волята на разглезен и свръх агресивен псевдо – руски/македонски принц на име Сашко, щото последния явно имал потенциал да стане велик. И не, няма Планината Броукбек момент. Всъщност няма никакъв искрено – сексуален момент с който и да е пол.

И се почва една голяма тъжна история, изпълнена с чиста депресия, примирение, пречупване на волята, загуба на любими същества и прочие изпитания, от които всеки нормален човек ще си тегли ножа на около двайстата страница премеждия, но Бърг и явно нейния духовен баща Дикенс никога не позволяват такива волности на героите си, така че същите са обречени да продължават напред, и дори след уж почти положителния хепи енд в края на всяка част , продължават да страдат по нови и нови начини , с малки почивки за възстановяване на епидермиса.

И трите книги могат да се възприемат като безкрайно оплакване в стил Фиц на Робин Хоб, един вид драматично – личностно фентъзи , което хваща за гърлото и става близко със своята фентъзийна реалност, четивна дори и от не-почитатели на жанра. Но всъщност главният герой не се оплаква – той споделя кротко и спокойно ужасиите на съществуванието си, воден от мотивация, която трудно би могла да бъде разбрана , но все пак е лесно да бъде искрено уважен за последователността и отдадеността си на делото на кръвта и живота си.

Трилогията на Карол Бърг не е за леко четене на плажа, не и от хора, които са поне малко емпати и способни на съчувствие към личната , душевна и видимо безкрайна трагедия. За правилното четене препоръчвам студен дъждовен следобед, огромна чаша чай от лайка и гигантска кутия шоколад. В противен случай или ще се отегчите до невъзможност да продължите една обективно оригинална история и трактовка на странен  и нетипичен за фентъзито сюжет, или ще се натъжите до степен да трябва да се лекувате поне месец с Пипи, Малкият Никола и Астерикс за баланс. Всеки трябва да си има поне една такава тъговата и добре написана книга в запас, независимо от идейната принадлежност, за онези специални моменти в бъдещето, когато тъгата на другите може да се окаже и целебна за собствената ти такава.

Advertisements

One thought on “Книгите на Рай-Кира

  1. Adi каза:

    Докато ги четях преди няколко години не съм останала с усещане за тежко четиво. Може би не съм била в много милостиво настроение тогава. Бърг определено не жали никой от героите си. Имам много добри спомени от първата книга, втората ми загуби интереса, дотолкова че не помня за какво идеше реч, а третата горе-долу оправи впечатленията за поредицата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s