Вещици в чужбина

Тери Пратчет

 Почти няма дете, което да не е било влюбено в някой герой от приказките, и да не му е стискало невръстни палчета в съспенс дали тоя пуст хепи енд ще дойде, и съответния принцовиден партньор от подходящия пол , с помощта на някоя лекокрила фея – закрилница , ще оправи нещата на финала и ще има яли, пили и се веселили . Явно обаче малкия Тери се е цепил от общата групичка фенове на класическите забавления, или поради дислексионни проблеми не е точно разбрал кой за кого се жени и що, та е излял целия си гняв – божествено справедлив върху една невинна фея – кръстница , дето много иска да раздава карети, елмазени рокли и стъклени обувчици, ама не е много наясно с разните му там неща като начинаещ фенимизъм,  сингъл лейдито , дето иска да парти ол найт, и правото на хорицата да са си мръсни , миризливи и щастливи само когато им се ще, а не по принцип. И това естествено е основата за една взвривоопасна смес, която само си плаче за три тесногръди , леко ксенофобски вещици, един обществено признат за насилник на диви животни котарак и Смърт – купонджията на Марди Грас.

Приказките са световните сили на обществените очаквания, които се изчерпват с крилатата фраза за пушката, която колкото и невинно да си седи на сцената, няма как да не гръмне поне веднъж, ей така – от неудобство, щото все пак в нея са вперени раздразнените погледи на цялата зала зрители. Един вид, ако вълк срещне хлапе с червена шапка, ще трябва да го яде, ще – не ще, защото така си трябва, нищо че после някой дървар ще усети огромно дежа-вю да ходи да трепе виещи животинки в дантелени нощници, колкото и нелогично да му се струва подобно желание. А тиквите се въргалят целогодишно, наобиколени от поне две до шест чисто бели мишлета, пушещи отегчено встрани , и гледащи с досада към естествено полу-набутаната в огнище горкана девойка с дребни стъпала. Да не говорим , че жабоците винаги трябва да имат роялистки амбиции, а шестнайсетгодишните пикли най-много от всичко ще се зорят да се бодат на древни предачески устройства. Само че леля Ог, баба Вихронрав и пацифистката Маграт Чеснова се оказват поддръжници на идеята за свободна воля, и отидо’а приказките в тоалетната на реалността.

Поредното комично-вихрено приключение на Пратчет , което ще подложи на изпитание отново едни от най-кораво оцеляващите постулати на литературата, този път атакувайки любимите детски истории на цели поколения от милозливи читатели. Приемете с отворени обятия различния поглед върху жанра и архетипите, които си молят да бъдат разбъркани, разчепкани и разтърсени изоснови от три летящи достопочтени дами, фиркани с бананово дайкири и абсент, като едната от тях само ще ви се струва , че носи шапка с плодове Ла Бонита. Най-лошите туристки на света на Диска – вещиците с мисия да подрежат крилцата на историята. Не е за пропускане, иначе кой знае кое пътуващо вещерско проклятие ще ви стовари изотзадзе. Смеете ли (се) ? 🙂