Замъкът сред морето

Морис Карем

184814_b

Противоречиво усещане. Твърде много смърт надничаща от привидно безобидни страници. Фантастични разкази. Неочаквани разкази. И разочароващи разкази. Думи, носещи по-скоро екстракт от мирова тъга, отколкото безобидна, но затрогваща творческа меланхолия. От всяка история изскача поне един мъртвец като кукла от механична кутия, и вперва поглед изпълнен с горчивина за отминалия безвъзвратно шанс за живот. Не, не е хорър, а просто мъка. Мъка за четене, мъка за разбиране, мъка за сънуване. Вероятно има много хора, които откриват удоволствие в подобни неща, и много вероятно да съм била сред тях преди време. Но толкова много сив здрач на мисълта честно казано идва твърде много в повече.

Интересните и непотърсени от съзнанието фабули се завихрят красиво, но винаги с еднакъв резултат – нечий хладен труп в средата на хола. Ако някой герой вземе, че изживее добре книжния си живот, Карем няма да остави нещата така обнадеждени, и ще го преследва по петите дордето същия все пак умре. И в този момент сякаш виждам ухилената физиономия на автора, подсмърчаща вечното Нали ти казах, все се мре. В редките случаи , като в едноименния разказ, трупът е явно умишлено пропуснат, и се усеща чувствително авторовото безсилие какво да се прави тука така без нещо мъртво.  Независимо какъв път си поел, накрая са червеите и празнотата. Не, не е поетиката на По, не е страха на Лъвкрафт, не е социопатията на Кафка. По-обикновено тъжно е. Имате ли нужда от подобни текстове? Аз се радвам, че вече не.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s