Петър Льочев
Вероятността да сте попадали на тази книжка е безкрайно малка, произлизаща от една особена поредица събития, резултатираща същата да ви се набие пред погледа от сивкав поразмъкнат кашон, затрогваща с леко инфантилната си корица на някакви ръбати инопланетяни, излизащи от купон на Мъже в черно, размахващи нещо като караоке микрофон и денсещи в някой междугалактически бийт в Съни бийч да речем. И си представете каква невероятно приятна изненада ще ви покори от малкото книжле , видяло свят преди двадесетина плюс години, написано в строго наивистичен комунистически дух , отричащ капитализма на междузвездно ниво. Което лично намирам за очарователно.
За автора не знам практически нищо, което се оказва, че е добре – не натоварвам текста с очаквания, а се оставям да ме очарова пълнокръвно с особени, оригинални идеи и наистина класно изпълнение, за каквото можем само да си мечтаем в съвременните сборници разкази на голяма част от уж актуалните ни автори. Кратки форми и едноименната повест ни повеждат през светове и измерения, ненатрапващи се с технологични и псевдо научни термини, а демонстриращи еволюцията на човечността и деградацията на човещината оттук до твърде много поколения отвъд, винаги по-добри от настоящите унищожители на родната планета, към които се числи гордо и нашето поколение. Въпреки привидно тежките теми, всъщност текстовете са изключително леки за четене, понякога леко усмихнати, понякога тъжно замислени, но с лесни за възприемане послания , и романтично – носталгична нотка за онези времена на свеж въздух и мечти, които помним, е поне някои от нас, с незаключените врати, ключа на ластик на врата и конструкторите , създаващи ракети с много труд и въображение.
Пред очите на читателя се понасят междугалактически пирати, оживели каменни статуи, бъдещи нарушители на екоравновесието в почти мъртвата земя, истинския Синбад, оказал се далеч по-голям пътешественик, отколкото можем да си представим, кораби минаващи през водите на времето и забравата, деца от далечни планети търсещи дома и правилния цвят на небето, и мачове между зомбясали футболни звезди и диви ритащи кентаври. Чиста приключенска фантастика за чисти духовно читатели. Спомняте ли си кога за последно сте се причислявали към тях?
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 