Ерик

Тери Пратчет

pratchet

Малка симпатична книжка, с огромното достойнство да има повече от една изумителна Кирби – илюстрация, осен на корицата , и в самото книжно тяло, които обаче не достигнаха до мен, защото се сещате как и откъде съм я чела, но обмислям сериозно да колекционирам графично обогатените пратчетки заради самото удоволствие от няколкочасовото взиране в детайлите на шашавите светове, някак излезли в почти материална форма от главата на дядо Тери. Самата история е страшно симпатична, весела и хаплива , както винаги. Малко пъпчивче с богати родители, амбиция и умерено силен талант за демонолог, освобождава добрия стар Ринсуид и багажчето му с нервно стомахче от небитието, и по силата на призователските права на трите желания, които никога не са такива, каквито си ги представя горкия демоник извън пентаграмата, неумелият магьосник открива още една област в която хич не го бива – а именно играенето на ролята на треторазряден джин, и се оказва принуден да обслужва тийновските възделения на дребния дразнител. Сещате се – да бъде господар на света, да има най-красивата мацка и да живее вечно.

Е, и тук почват проблемите, простиращи се от джунглите на псевдо-инка племена с меланхоличен нрав и садистичен характер на биполярен принцип, минаващи през алтернативната версия на Троянската война и истинското лице с мустачки на лелчето Елена, и стигащи до началото на времето и един притеснен създател на вселени, обичащ класическия подход на постепенния прогрес без особени модернизации и ефекти. Между другото минаваме набързо през деветте кръга на ада, които имат нов , бюрократично вдъхновен мениджър, усетил че скуката е по-силно наказание от цялото онова обичайно, почти процедурно демонично разкъсване, варене, обезкървяване и гонитба през киселинни локви. Това което наистина може да ви разтрепери и накара да преосмислите живота си отсега, би трябвало да е възможността за разкапване на мозъка отвътре в една вечност изтъкана от нищонеправене и четене на указания за безопасност, вместо здравословно безцелно подтичване пред стадо адови хрътки или рутинното обедно очеизбождане с приятели от порносайтовете. 

Поредното пътуване в абсурдните селения на Диска, където всички богове, герои и демони са просто превъртяли по оста на разума още в зачатие, което може само да ви гарантира коремотреперещ хилеж и почти инфинитивно турбулиране по килима в спазми от неконтрилируем смях, ама по някак интелектуалено – разбираем начин. Пратчет си е Пратчет, винаги радва.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s