Рамаяна

Ашок Банкър

48555z111894z

Още една осакатена откъм пълно издаване поредица, този път обаче – напълно незаслужила съдбата си, дори по моите леко претенциозни критерии. Признавам, с времето все повече започнах да разбирам решенията на някои издатели да не довършат поредиците си, особено когато същите имат само една силна книга – понякога първата, понякога четвъртата, и си личи че всичко след нея е писано за пари, а не заради нуждите на историята и героите и. По настоящем в повечето случаи дори и видели силния спад в качеството, все пак има достатъчно отговорни към читателите си издателства, които довършват поредиците си дори задачата да им отнеме години – чудесен пример са Лира принт,  на които им остава само една книга да завършат любимия ми Черен отряд на Кук, и тя излиза след броени дни . Само че има и  други , които се покриват и не си и правят труда да отговарят дали, защо и как ще се продължи или спре една поредица, и такива са както издателски мастодонти, така и малки оцеляващи фирми. Е, преценете сами какви са издателите на модерната Рамаяна .

Ашок Банкър се оказа изключително важно име сред международно известните  индийски автори, може би някъде около Дийпак Чопра и разни други радетели за лично самоусъвършенстване. В този случай Банкър се е превърнал в своебразно гуру на индийските епоси, разказани във форма, в която дори и бледен хамерикански нърд с високо кръвно и активно акне би оценил и наредил до останалите си книжни любимци. Досега Ашок има над милион продадени книги в електронен формат, поне според информацията на собствения му сайт, пресъздаващ изключително откачената индийска митология свързана с Рамаяна, Кришна, Ганеша, Махабхарата и още разни идеи – аватари – богове – герои и прочие, звучащи като част от меню в индийски ресторант, но всъщност разказващи хилядолетни истории – приказки за битки, смелост и равновесие на чакрите, и прочие почти неразбираеми, но сладко – екзотични нещица.

Самата история е повече от епична и съвсем позната , нерядко сравнявана със самия Властелин на Толкин – царството на хората е заплашено от света на азурите, пред чиято многолика жестокост горките орки и урук-хаи са достойни само да им носят кафенцето с топка съсирена кръв сутрин за закуска. Владетелят на лошите , поради кармичната обусловеност на преражданията, само преминава от една форма в друга – тоест е практически неунищожим, може да се явява на десетина места едновременно, и много го бива да разфасова, насилва и мачка поради наличието на обичайните купчини допълнителни крайници от всякакъв вид. В смисъл – достоен за уважение тип. А добрите ни се предвождат от хилядолетния вариант на Белгарат, само че без чувство за хумор и с твърде много духовна сила, с която може да смачка към няколко милиона гада с един поглед, и един доста тъмничък Белгарион , само че тук под формата принцовиден нинджа, обсебен от силата на магията , придружени от полигамното царско семейство, брамини, йоги и прочие почти-божествени същества. И се почват битки, пътешествия и приключения, екзотични, нестандартни и все пак – познато фентъзийно – епични и достойни за екранизация в извор от цветове и мелодии.

Самата поредица се простира в цели осем части, като на български са достъпни само първите две – но историята е така подредена, че можете да спрете и след втората част с почти завършена удовлетвореност от една пълнокръвна и многопалитрова история, развиваща се в източен ритъм, с много оригинални термини, непознати думички допринасящи към фентъзийната атмосфера по същия начин както и в Многоръкия бог на далайна на Логинов, с много философия, вяра и чиста магия, поднесени по изключително ненатрапчив и вълнуващ в един почти детски стил начин . Оставям си  за някой ден да довърша на английски и остатъка от епоса, както и да се потопя по-дълбоко в източните мистерии, които не плашат с различността и непривичността си, а възхищават с дълбочината на идеите си, намерили отзвук в хиляди автори и книги много далеч във времето от първоначалната заря на аватарите . Това ще ми е най-близката среща с безумно плашещата ме след Песента на Кали Индия, така че предпочитам да пропусна мръсотията, гмежта и безмислието на съществуванието на братята индийци, за които щеше да е късмет да се преродят в дъждовни червеи, и смятам да се съсредоточа в онази част от източната красота, за която има само спомени, легенди и по някоя и друга сълза на съжаление по невъзможно красивото. Ех…

За любителите на фентъзито и от гледната точка на автори, или поне очакващи следващото добро заглавие читатели – не пропускайте конкурса на MBG Books  за новия най-добър български фентъзи роман – подробни условия на адрес http://trubadurs.com/2013/12/30/konkurs-fantasy-roman-2014-mbg-131230

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s