Фантастична светлина

И ето ни отново по пътя на Атуин към голямото важно нещо в главата на дядо Тери. При последната среща с Ринсуид и единствения турист на Диска – Двуцветко , същите падаха с апломб през ръба на Диска . Но няма как тъй Пратчет да изостави новооткритата си златна кокошчица, хранеща него и семейството му няколко десетилетия, но за огромно съжаление така и не успяла да му спести най-огромния кошмар за мислещия човек – а именно болестта на забравата. Така че тук най-свежите герои на фентъзито и до днес, се озовават на солидна земя, и се натрисат еднакво отчаяно върху общителни дървета, симпатични троли, хакери – друиди, лъвкратианските гадове от отвъд, дядото на Конан варварина, щерката на Смърт и другарчетата му от Апокалипсиса, и куп други щуротийни и невъзможности герои, не задължително в този ред. Ебавките с класиките са пак тук, приятелски намигвания или злобни захилвания, преценете сами.

Всъщност човек няма как да е твърде многословен по темата – ако ви е харесала и даже сте се влюбили в Цвета на магията, то Светлината си е директно и неотменимо продължение в стил още от същото. Няма кой знае какви новаторства, освен постоянното лично обзалагане с читателския ми опит с кого точно се кодоши Пратчет на всяка страница, но пък казват, че и хайвера не омръзва , ако ще да го ядеш на всяко уморително светско парти. Е, Пратчет е по-скоро като двоен чийзбургер с картофки, ама като от рекламата, а не като от закусвалнята в Студентски. Но се смила много приятно, и оставя изчистен поглед и усмивка на лицето – неща , за които при доктор Енчев май ще си платите доста. Безплатен лифтинг на настроението и детоксикация на чувството за хумор – това си е то истинска качествена класическа пратчетка.