Вълшебникът от Оз

Лиман Франк Баум

doroti-i-vylshebnikyt-v-stranata-na-oz

Ще почна невероятно скандално – има нещо ужасно противно в тази книжка, нещо смущаващо, нещо криво, нещо което не съм сигурна какво е , но не ми се иска да го прочете някой ден детето ми. Ще си кажете веднага – Боже мой, що?? Как така не се притеснявам от педофилската абсентно – опиумна фантазия на Луис Карол, ами се цупя начумерено през най-великата американска история в любимия цвят на капитала – зелено? Някъде четох изказване на самия автор, казващо нещо от рода, че според него на добрите герои трябва да им се случват само добри неща, без драми, затова очаквах някак си съвсем положителен и по детски коректен текст, без насилие, кръв и убийства, а то Оз ми наприлича на слашър хорърче от един момент нататък. И май не само според мен, гледайки разни актуални сериали по книжките, ако и да са от би-типа.

Замислете се – Тенекиения човек се самоосакатява до степен, в която местния тенекеджия го превръша в архаична форма на Робокоп; след срещата с Оз Плашилото добива вида на Пинхед с всичките игли и карфици стърчащи от топката кал в главата му, за която в последствие зашиват короната на цар; имаме сцени с обезглавена в полет дива котка, удушени поединично ято врани, полета с убиващи макове, натрошени живи порцеланковци, смазана изсушена вещица и още един куп уиърд неща, изникващи под път и над път. Да не говорим за качествата на героите , които практически отсъстват и отстъпват на малодушие, страхливост, първична жестокост и склонност към нервни кризи. Същият ужас следва и в Страната на Оз , където имаме – забележете – откровен трансджендърен момент, подчертан анти феминистичен уклон, да не кажа женоомраза,  възхваляване на тесногръдието, ограничеността, мързела и грубостта в лицето на новата ни стара команда от нарочени добри, и още, и още, и още…

Ще си кажете , че туй зимно слънце съвсем ми е разместило чарковете в русата главица в лошия смисъл на думата, но – прочетете Оз с очите на възрастен, обръгнал откъм хоръри читател, и ще имате не един момент на почесване там де не ви сърби и постоянен процес на учудване тип Това имаше ли го едно време, като го четох като малък/ малка ? Или го е имало и сме били отвратителни малки жадни за смърт чудовища, или сме гледали само някоя и друга безобидна анимация по книгата, но не сме и помирисвали самия текст в нецензуриран вариант. Аз не съм дори близо до каквато и да е форма на моралист, но Баум ми скри шапката , и ако едно време Конъли ме влюби в себе си с неговата Книга на изгубените неща, то Лиман успя необяснимо лесно да ме отврати . Повредена или смаяна, резултатът е един – Оз не е моето любимо място от детството .

От същия между другото е и Отвличането на Дядо Коледа, на чиято корица около добрия старец са се набримчили една сюрия демони изпълзели от деветте кръга на Ада, та имайте го предвид – човекът си е сик енд туистед . В което няма нищо лошо, просто да сте подготвени.

Advertisements

One thought on “Вълшебникът от Оз

  1. хаха…най-доброто ти ревю до сега. Ужасно много истини, неудобни истини. Нетрадиционна и свежа гледна точка. Ще го препрочитам още много пъти 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s