Руфо червенокосия

Иван Мариновски

Една детска книга написана от твърде умен човек, създал творение , на което всеки възрастен с усет към езика няма как да не се възхити. Текст – безкраен низ от каламбури, финални кратки изречения с усмивки, и ситуации , така цветно описани, че изникват току под носа ти, търкалящи се и крещящи в напълно осезаем звуков фон. Огромна рядкост е да срещнеш толкова ярък стилист, пишещ без излишни думи, редящ изреченията със свръх- сетивно- точна прецизност до степен , в която дори и дразнещите моменти в историята отстъпват на жаждата да поглъщаш още текстови конструкции, блестящи хрумвания на езика и познанието за него, и безкрайно радващата ме , съвсем не-дразнеща демонстрация на твърде превъзхождаща ме гениалност.

А, да – и все пак тук се разказва една детска история. Две близначета , одарени с изумяващо, предвид привидно обикновените си  родители, свръх развитие: едното клонящо към технологията, другото към изкуството, пренебрегващи областта на другия с искрено отвращение. След серия от хаос, ужас и изпочупен инвентар, горките родителска тела плюс бабата хвърлят на хипер активните си отрочета идеята за идеалния брат – приключенец Руфо, което кара хлапетата да създадат (разбира се) машина на времето и да тръгнат да търсят отвеяната си рижа рода някъде из времево – пространствения континиум. И се почва един рейд из каменната ера, рицарските времена , египетските селения и някъде далече – далече в бъдещето, издържано като евтина вариация на мафиотско недоразумение като нашето Под прикритие. Пътешествието им прерасва в търсене на самите тях и възродяване на вечната братско- сестринска любов, съчетано с доволна доза идеологични намеци, достатъчно маскирани, че да не дразнят, освен някои от по-крайните клинични случаи на четящи. 

Книжката все пак си страда от няколко недомислици – детската тематика стои малко умислено разказана в този безумно добър стил, веселите случки се омазват с някои доста дарк краски, извращаващи се твърде много към края в омърлушващ трилър,  наситен с прекомерно пораснали за все още подрастващи морално – етични поуки. Но за възрастен с вкус към добрия текст и в леко инфантилно настроение – е просто перфектен момент на релаксиране, почти емоционално разтоварване, особено ако го четете в или след особено напрегнат работен ден. Освежаващо, но не се замисляйте много. Понякога звукът е по-добър от смисъла на думите.