Тенарон

Лена Крун

Ако си търсите странен роман, съчетаващ подчертано фантастични нишки с философски такива, написан от автор, различен като нужди и светоусещане от обичайните хамерикански граждани, които обичат да ни поучават в книжна форма, и то във форма и стил подчертано алтернативни, но не и нечетимо оригинални  – вашият нов любимец е Тенарон на Лена Крун. За тази малка скромна книжка се изписа много на най-различни места, и възторгът от различното е споделен.

Креативно, интимно, започващо отникъде, отвеждащо до ни докъдето ни стигне въображението. Планета или страна, населена с явно мутирали насекоми със съзнание, обществен строй и завидна търпеливост към другите, бива посетена от човек, жена, и то влюбена. Същата безименна наша героиня започва серия от писма до своя неясен любим, съдържащи или описания на случки от това тъй неразбираемо, но не и смущаващо ни място, или спомени от твърде отдавна забравения и човешки живот, които ни удивляват и докосват по един мъничко смущаващ с откритостта и самотата си начин.

За душата не се говори по Коелювски смелено, или Букайски изплюто, а по Крунски тъжно. Има нещо в северните народи и начина им на животоразбиране, който ни озадачава със своята непривичност за балканизма ни, и ни навява мисли, непотърсили убежище в главите ни от твърде много разумно време, ако въобще е било намекнато за тях някога и някъде от жизнения ни опит.

Прочетете Тенарон и после поговорете сериозно със себе си по темата за самите вас,и ще се учудите от колко отдавна сте си липсвали. И напишете едно писмо до онзи, който ви обича най-искрено и всеотдайно, с доживотна гаранция , носещ името, с което се легитимирате пред околния, нищо незначещ и твърде бързо променящ се свят. И го прочетете. Ще почувствате близост, и топлина, и някоя друга сълза. Не е лошо.