Клайв Баркър
Не ми се вярваше , че е възможно, но с всеки следващ том на кървавите книги, Баркър достига до нови и нови предели на страховитото , и на личните ми скрити кошмари, които експлоатира така безсрамно, че ме принуждава да го чета само на силно осветени обществени места в слънчеви безоблачни дни. Представете си всичко, от което някога сте се страхували, и го вижте толкова образно и кърваво описано , че опитите на тялото ви физически да изстърже от себе си злокобните видения няма да закъснеят.
Торбалан е тук, триметров, древен и без кожа на лицето, ядящ хора като пуканки, и победен само благодарение на един древен спомен за утробата на живота, почти победена от любимата ни религия. Ракът е тук, жив и с лице, с мечти и много амбиции, които надхвърлят ограниченията на физическата форма, която можем да предложим на най-актуалната форма за хуманоидно унищожение. Статуите са тук, оживели и влюбени, и се въплъщават в нас, с все душите ни, болката и самотата, и все пак ни завиждат за загубата, сълзите и отчаянието , характеризиращи ни като истински хора. Мъртъвците пък никога не са си тръгвали и никога не ни забравят, ако и ние да ги оставяме далеч в съзнанието си , или заточени в нарочни далечни гробища, които не са място за живите, неносещи в сърцата си тъга и смирение. А духовете с морал и чувство за справедливост са точно толкова готови да ни изтрият от лицето на земята , колкото и по-социално деградиралите приживе техни събратя.
Пътешествие в царството на злото, ада на възможностите, кошмара , от който няма събуждане. Баркър е всичко това, и много повече . Овидий на мъртвия мрак, Фауст не несбъднатите мечти, Локи на излъганите желания. За мен кралят на ужаса има различно име от Кинг, и то винаги е било Баркър. Очаквам следваща доза ударен страх, потни длани и разширени до смърт зеници. Дотогава ще избягвам сенките и всичко гледащо ме невиждащо. Тъй като ужасът те чака винаги на отсамната страна- неумиращ, незаспиващ, непрощаващ.
Мерси за ревюто 😉