1001 книги, които трябва да прочетете преди да ритнете камбанката с финес

Продължаваме преброяването на наистина добрите – не са за изпускане – книги на живота ви. Стигнахме до началото на 18 век, където ни остави Суифт със саркастична усмивка и лек тремор в ъгълчето на окото, полу – плачещо, полу – засмяно за живота и безмислието му. Компания на Суифт правят следните даровити, забавни и ориентирани към красотата на словото автори:

45965

Джоузеф Андрюс и Том Джоунс на Хенри Филдинг – втората се намира сравнително лесно из кашоните и библиотеките, реалистична вариация на Дикенсовите меланхолии, но с леко по-светъл поглед и по-разбираема усмивка към преломните моменти на живота.

Памела и Клариса на Самюъл Ричардсън – романите за добротелта ТМ, едни от най-известните книги в англоговорящата част на света, неясно защо напълно непознати в страната ни, но винаги присъстващи във всевъзможни класации, особено за заглавията, до които трябва да се докоснете някъде в ранна детска възраст, за да пораснете не толкова противни и цинични възрастни.

110088 1348614973_priklyucheniyata-na-roderik-randm-tobayas-smolet_-1987

Перегрин Пикъл и Хъмфри Клинкъл на Тобаяс Смолет – а според мен и Родерик Рандъм трябва да е в купчината – намират се на старо из кашоните или библиотеките, не са дигитализирани все още, макар че би трябвало поради високата им четивност и чисто естетическо забавление от наблюдението на почти странно скупчилите се неволи и неведоми приключения връз главите на обичайно бедни и обикновени хорица, приемащи живота с гордо вдигната глава и усмивка.

Приключенията на Арабела или Женският Кихот на Шарлот Ленъкс – не е преведена, макар че нещастията на една млада дама би трябвало да впечатляват също толкова драматично, колкото и същите на обичайните жертви от другия пол, въпреки любезния навик на авторите от тези години да не подлагат обичайно героините си на твърде много драматични обрати.

656_max

Кандид на Волтер – на разположение в Читанката, очаквайте скоро ревю за нея, великолепна е, без никакви претенции и сложни думоформи, които да ви напомнят за скучния час по европейска литература някъде в средното училище.

Раселас – принцът на Абисиния на Самюъл Джонсън – не може да се намери на български, но историята е страхотна –  за разглезен принц хвърлен насред истинския живот, който мистификационно все някак се оправя и оцелява , благословен от синята си кръв.

74205

Жули и Емили на Жан-Жак Русо – по-скоро философско изледване над добротелта в Русо – стил, отговор на английската добродетел на Ричардсън . Сред 1001-те заглавия присъстват и неговите Изповеди и Диалози. За почитателите се намират и на български, за мен лично според бледата ми оценка все още не съм дорасла до момента да харесам и Русо, тъй както се влюбих във Волтер.

4532_max

Викарият от Уейкфилд от Оливър Голдсмит – преведена и на разположение в Читанката, сантиментална, но поучителна история, с хумор и реализъм,със в крайна сметка по-скоро позитивизъм към пасторала и емоционалността на английските крави от човешки и животински тип. Ще я опитам на вкус скоро .

santimentalno-pyteshestvie-iz-francia-i-italia

Тристрам Шанди и Сантиментално пътешествие на Лорънс Стърн – втората е преведена скоро на български и може да бъде спокойно намерена, изключително ситилистично особен писател, с богати повестования, леко смахнати герои и доволно количество ирония към съдбата. Няма да пропусна определено.

Чувствителния мъж на Хенри Макензи – непреведена на български, но според подборката напомняща на сантиментализма на Стърновите пътешествия и интересните герои на Голдсмит.

Евелина и Камила на Фани Бърни – отново непреведена на български, но смятана за родоначалничка на женското писателско движение на Остин и Бронте, така че просто задължителна за феминистките с добър литературен вкус, разглеждащи тегобите на женския вид като възможно най-достоверни, само описани от първо лице от някой с правилната комбинация от хромозоми.

ggs

Германските автори и техните виждания относно благонравието и нещастията , обичайно ходещи ръка за ръка, са отсрамени доволно с Гьотевите Страдания на младия Вертер и Вилхелм Майстер – години на учение. Макар аз лично да познавам Гьоте само като велик поет, се оказва и изключително талантлив и драматичен белетрист, с който ще направя опит да се пре-запозная до края на годината.

107828 1075

И за финал си оставяме Монахинята и Фаталистът Жак на Дени Дидро – въпреки че  и аз го свързвам само с голия задник на Венсан Касел в Безбожникът, всъщност Дидро с неговата скандална и освободена проза заслужава вниманието на съвременните читатели. За щастие лесно се намира по антикварните щандове, и си заслужава парите – философия, атеизъм и видимо погазване на обичайните морални норми, съчетани с неподражаемата френска ирония към света. Никак не е за изпускане.

Нравите се освобождават, и мръсниците хващат перата, за да опишат коварните си планове за съблазняване и опорочаване така, че да не си сигурен коя точно страна в естетския спор за нравите е хубаво да одобряваш гласно. За новата вълна – в следващия ми материал, посветен на самата мен и Коледния дух.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s