1001 книги , които трябва да прочетете преди да гушнете букетчето

Започвам поредица от материали посветени на прекрасния ми коледен подарък , подтикващ ме да си направя още една библиотека и да намеря бърз начин за адско забогатяване, което ще ми позволи да чета 24/7, без да се занимавам с някакви посредствени неща като да работя за хляба и маслото си.
Как се избират кои книги да се включат в такава подборка?
Разбира се, всичко е субективно. Разни професори , доценти и доктори по световна литература се събират на купчинка и решават кои автори и книги са истинските крайпътни камъни и бенчмарки за писаното слово. И не винаги грешат.

Всичко започва с шедьоврите преди 1800 година с 1001 нощ. Да, всеки себеуважаващ се читател трябва да се запознае с приказките за пораснали на Шехерезада, но не сладникавите орязани детски измишльотини, а истинските екзотични, магически и чувствени истории за непознатия изток. Ето ти идея за личен подарък на романтичен празник към любимата, която предпочита книги пред сандалки от мола. Мда, има ни още такива.

Следват абсолютно непознатите азиатските легенди за Принцеса Кагуя, Генджи, Трите царства, Разбойниците от блатата и Пътуването на маймуната на Запад. Не липсва и полъх от древен Рим с Метаморфозите на Апулей. Странно, но Омир и Овидий не присъстват. Толкова за далновидността и образоваността на подборката.

Идва времето на класическите иберийски рицарски романи от 15-16 век за Тирант Белия , Селестина, Амадис от Галия, Лазарило де Тормес, Лусиад – безкрайно непознати на българския читател, и най-вероятно интересни само от чисто изследователска и ценителска гледна точка. Естествено Сервантес е тук с вечния си Дон Кихот, и за мен лично непозната Пътуванията на Персил и Сигизмунда. Вероятно си заслужава едно повторно разглеждане на най-добрия анти-рицарски роман в историята, с един по-циничен и пораснал жизнеутвърждаващ поглед на образованата възраст.

Тук по времеви принцип срещаме и едно съвсем познато заглавие – Гаргантюа и Пантагрюел на Рабле , което смятам да прочета отново през тази година, поради тоталната липса на спомен от ученическите години, когато имам някакви мътни усещания, че даже съм била изпитвана по темата. Хумор и риторика, в приключенски ритъм и философски намигания – няма как зрялото ми аз да устои. А какво е разбирало преди двадесет плюс години по темата? Съвсем нищичко. Толкова и за адекватността на българската образователна система.

Разбира се, идват си на мястото и елизабетинските романи като Томас Наш и неговия Unfotunate traveller и Томас Делойни и Thomas of Reading, отново напълно непознати в България, освен за литературни експерти. Чосър не е тук, нито Глориана. Поредна странност, за която обяснение нямам, освен може би че същите са били част от някое друго съперничащо издание на подборката.

Приятно се изненадвам от присъствието на наскоро издадената от Изток Запад Приключенията на Симплицисимус на Ханс фон Гримелсхаузен – история за жестокостите от трийсет годишната война през 17 век, времена на убийства, битки, глад , кражби и насилия през очите на едно дете в почти приказно-ноарен сетинг. Почти съм убедена, че това ще е следващата книга за библиотеката ми.

За войната , но в новите земи на Америка пък разказва друга книга, оказва се позната за българския читател от старите поредици, както ме светна Шанара – под името Истинската история за завладяването на Нова Испания на Бернал Диаз дел Кастильо,  за покоряването на земите на ацтеките от истинските господари на света – белите дяволи от Европа.

Романтизмът идва с дамите – авторки на красиви любовни истории с много перипетии, трагични главни героини и пърхащи в корема вълнения – Принцесата на Клев от Мари-Мадлен Пош де Лаверн, Оруноко на Апра Бен и Love in excess на Елиза Хейуд. Не ги търсете на наш език, няма ги.

 

Неусетно стигнахме до още едно познато име – а именно Даниел Дефо и неговите великолепни Робинзон Крузо и Мол Фландърс, които познаваме по-скоро от безчет екранизации, отколкото от хартиените им варианти, следван по петите от Джонатан Суифт и неговите Пътешествията на Гъливер , Скромно предложение и Мемоарите на Мартиний Скриблерий. Със Суифт навлизаме в серията романи от 18 век, описващи трагикомично реализма на епохата, с много самоирония и гротесков цинизъм към тесногръдието, жестокостта и незначителността на съвременниците си. Познати и непознати тук се нареждат автори, които смятам да издиря и изчета внимателно, повечето включени в отдавна забравената класическа поредица на родителите ни – сещате се – еднакви тъмни корици, мътни илюстрации, но великолепни текстове. За тях и други такива повече в следващия ми материал по темата, която интересува основно мен 🙂