Човекът, който правеше чудеса

Хърбърт Уелс

1354910929_chovekt-koyto-praveshe-chudesa-hrbrt-dzh_-uels_-1971

Въпреки всичко, което сте чували, едно време се издаваха и хубави книги, и дори и облечени в обичайно отвратителни корици, преводите бяха на ниво, разнообразието от автори от различни националности бе покъртително, а хората четяха като луди, и дори и най-посредствените кравари можеха да минат за интелектуалци в разговор с някоя съвременна кифла и гаджето и футболистче. Е, може и да е малко пресилено през погледа на носталгичната забрава и възрозовите ми спомени на детството, но наистина съвсем малко. А Хърбърт Уелс е сред класиците , за които и бабите ви знаят, но не и хлапето на съседите, което даже минава за умно, щото има очила и може да разцъка произволен модел таблет за около три секунди.

За Уелс съм писала доста пространен очерк при Трубадурите, в който изразявам стоманеното си мнение, че истински великите думосъздатели не могат да бъдат филмирани като хората, както и изпадам във фенски екстаз от разнообразието на идеи и свърхчовешкия полет на мисълта на един автор, провидял далеч след собственото си, че и нашето, време. Хърбърт  описва видяното така елегантно и интелектуално – джентълменско , че доставя изящно удоволствие дори след десетилетия на преекспониране на името и имиджа на един от най-великите фантасти на жанра. Такива книги не са създадени да се четата само от учителки по литература и Денки-лайк типове с претенции и меки стави на китките, а са за всички, имащи вкус и очи за наистина хубавите текстове.

Истории за джентълмени, можещи да спират земята, но не и да планират последствията от разгулните си деяния; злокобни морски чудовища и подводни народи, хвърлили око и по кило стомашен сок къмто сухоземните си безхрилни побратими; невероятни изобретения , които се обръщат към създателите си , вдъхвайки богоговение или неудобство според публиката, пред която се развиват; странни обрати на съдбата, които вместо да разрушават съдби, връщат любовта към живота. Сякаш ежедневни истории , целунати от свръхестественото и ненормалното , предизвикващи тръпки ужас и големи естетски усмивки. Всичко нужно това е да е била вашата любима книга преди някое и друго десетилетие. Със сигурност е щяла да бъде и моята, ако се бяхме срещнали тогава, но и сега срещата ни е топла и благодарна за минутите добра литература за ценители. Усещането е така уютно, че трябва да се сподели в някоя виеща зимна вечер, когато няма какво да попречи на другите светове да навлязат в хола ви и да ви отвлекат към по-добри и правилни места. Де го този късмет…

Advertisements

One thought on “Човекът, който правеше чудеса

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s