Знакът на Мойра

Анри Льовенбрук

 

Много приятна , непренциозна поредица, свеж полъх на европейски фентъзи глас, работещ в тематиката за друидите, християнството и древните народи на Туата де Данан, населявали света преди оцелялото записано слово. Напомня ми на най-доброто от Марион Зимър Брадли ( без бесния феминизъм, но все пак с ярки женски образи ) и Майкъл Скот ( не недоразумението за Алхимика, а великолепните ирландски истории за далечното спорно неслучило се минало на живите легенди, ходещи по иначе скучната ни земя ). Чете се бързо, леко и ненатежало от хиляди страници излишества, и все пак успява да развие историята в завиден мащаб и със впечатляващ размах, омесвайки религия, политика и митология в ярък модерен фентъзи текст.

В центъра е невръстна, преждевременно порасла героиня – аутсайдер, която разбира се е много специална и от нея зависи спасението на света. Е, да – клишенце, но тук е заложено не просто обичайното претрепване на лошите по главата щото не слушкат, а се акцентира на един не особено известен момент, като преминаването от обявеното за варварщина природно вярване на келтите към всепоглъщащата религия на християните, като някои исторически предполагаеми като достоверни факти се омесват с абсолютната фантазия, създавайки поредица наполовина алтернативна история, наполовина класическо фентъзи в друга вселена – авторът така и не застава ясно на който и да е от спорните жанрови брегове, и оставя читателя да реши откъде да гледа на събитията.

Та малката полу-клиширана героиня започва своя път на съзряване, непожален от деус-екс-макина моменти, но поне приятно поставени и допълващи достоверността на характера, а не просто даващи извинение за измъкване от поредната безизходна ситуация, в която триста озъбени мутанта а-ха да дезинтегрират малката ни симпатична тунингована с магически умения пикла . В сложен политически конфликт между войнствените християни, самозабравилите се местни владетели, изникналите изпод земните недра очовечени потомци на древните Туата де Данан ( наречени по друг начин де, ама това им е името ) , черните магове и не толкова белите друиди, местата се менят, каузите се провалят, а отсяването на добрите и лошите в картинката е практически невъзможно. А древните горски същества и магически сънуващите измерения само допълват и без това усложнената обстановка, в която едно 14 годишно момиче има много да се бори , за да заеме мястото си на разрушител на статуквото и спасител на отредения от съдбата път на земята.

Съгласна съм, звучи малко прекомерно наперчено и ако щете претрупано за не особено впечатляващия обем на книжките, но както винаги съм казвала – винаги ще предпочета претрупания откъм идеи и сложност текст, пред разводнения от безмислени речи и тичане в кръг такъв, заради неяснотата на автора как ще ги запълни тия 3000 страници, дето ги е обещал на издателя си. Въпреки обичайната ми неприязъм към теми като политика, религия или историческа достоверност, допълнена с ненавистните ми идеи като силния анимализъм и децата като твърде бързо съзряващи главни герои – все неща, които щедро и бойко мразя и не милея, Знакът на Мойра успя да премине през радара ми за лоши книги, и остави едно общо положително отношение към различността и големия потенциал на Льовенбрук, който си заслужава да стане познато име сред читателите в която и да е страна, дори и нашата. Голямо потупване по рамото на МБГ за чудесния подбор на нови предизвикателства в лицето на непознати, но винаги талантливи автори в любимия ми жанр. Чакам още много такива, знаете.