Кръстоносци в космоса

Пол Андерсън

Доста странно заглавие, неподчиняващо се на никакви логически закони или литературни норми. Само чуйте – изключително враждебни извънземни кацат в средновековна Англия по време на кръстоносните походи, въоражени с разни изпаряващи оръжия и мегатонни ядрени заряди, а бандата пияни кокни разбойници с изтъпените си чекийки и вонящи кончета им виждат сметката за половин час време, и се натъпкват с все цялото си село в свръхмодерния им космически кораб, кръстосват вселената и завладяват цели планети само заради дивата си варварщина, която никой интелигентен извънземен вид не познава. Под сянката на алебардата се свеждат всякакви глави и пипала, неразбиращи обичайни за нашия вид неща като мъчения над пленените или безмислена жертвоготовност в името на личността на предводителя. А дебелият  английски благородник – победител се почесва по корема, пооригва се, целува галантно своята прелестна дама, и посочва с космат пръст към следващия трепкащ от страх гениален неземен вид.

Целият абсурд на идеята , че с една ножка, шепа криви стрели и няколко хърбави добичета може да покори космоса, е представена толкова логично достоверно, че няма как да не се почувстваме като жертвата – висша цивилизация, която е чувала за грубия ръкопашен бой само от твърде древните предания, и докато същите се опасват с рефлекторни щитове и антигравитация, си отнасят по някой боздуган в челото, или стават жертва на старите номерца на римляните в стил Разделяй и владей, които възмущават по-съвършенните ментално със своята елементарна злоба и зловеща простота на измамата без абсолютно никакви угризения.

Макар и да няма директни смешки, самата ситуация е прекомерно смехотворна, но кискането някак остава в гърлото, като когато гледате някой младеж как си разбива детеправещия орган в някой камък, доказвайки вариация на мъжество чрез преминаване с колело или скейт през пресечен терен. Все пак книгата е толкова странно замислена, че си заслужава всеки ред, описан от догматичен свещеник – летописец на безумното космическо завоевание. Междустилието на Андерсън е просто завладяващо, като особено зрелищна катастрофа, която няма как да пропуснеш, а и не искаш. Ще потърся още такива шантави експерименти, препоръчвам и на вас.