Арсен Люпен

Морис Льоблан

al

На всеки велик детектив трябва да му се опре поне веднъж в кариерата някой ярък криминален мастермайнд , че да го завлече една идея над благоприличието и размърдването на сиви мозъчни клетчици с друга , по-лична цел, освен основната свързана с общочовешкото добро. И ако на Шерлок Холмс му се падна веднъж всъщност не особено брилянтния Мориарти, то французите са се погрижили да отвърнат на английския удар с тяхно си шмекерджийско франсе, в чиито възможности е напълно и без особени усилия да постави в малкото си джобче великия наркоман с лулата много повече от веднъж. Е, това е Арсен Люпен.

Хлапе с неясно , но тъжно минало, в чиито вени трепти усета към добрата кражба от злите буржоазни богаташи, с леко робинхудовско благоразположение към бедните или поне красивите невръстни девойки, които падат в краката му с лекотата на есенни листенца на вятъра. И от малкото тарикатче израства пленителен главатар на всесилна безименна банда, чиито участници са готови на всичко в името на великия си шеф и неговата всепокоряваща харизма. Люпен е идеалният началник, осигуряващ вълнуваща работа, високи доходи, много пътувания и покровителствена усмивка, която може да те накара и планини да вдигаш, обсебен от доверие към бащицата , който може да те освободи и от най-тъмния зандан и да те измъкне изпод ръчиците на палача дори и в най-последната секунда преди края. Перфектен лидер и абсолютен мотиватор, който ме хваща страх какви ще ги надроби в наши дни, където с помощта на глобализацията, свободния интернет и ордите лесно манипулируеми овчици,  паричките ще скачат директно в Люпеновския тиган, без последния да се развълнува прекомерно много от някое мисловно усилие.

Във времената на последната наивност и чистота, когато мъжете са блестели с храброст и страсти, а жените са припадали и огъвали краченца пред полъха на каквато и да било опасност или просто промяна в пейзажа, историите за Люпен са приказни авантюристични пътешествия, в които главният герой сменя бързо места и лица с добрите и лошите образи, помагайки и едновременно вземайки на всемирен подбив който и да е полицай, спасявайки винаги минимум една удивително красива дама от безподобно заколение, и отнасяйки в последните редове поне една торба скъпоценности за вечното хранилище. От днешна гледна точка това звучи наивно, глупаво, детинско. А всъщност думите, които търсите са романтично, първосигнално човешко и съвсем чисто забавно.

Противниците са винаги на ниво, често объркват и вземат някой ход в партиите с Люпен, който не е всесилния маг, а просто човек, използващ изключително добре ума си. Приятелите са винаги там, достойни дори в слабостта си, и готови да изкупят прегрешенията си, поемайки по пътя на благоприличието, но не и на нищетата. А дамите… Ех, дамите… Женските образи при Льоблан са просто под всякаква критика и могат да съперничат по досада само на тези от КНВ. А това си значи доста. Независимо дали става дума за жестоки авантюристки, или девойки току-що излезли от пансиона, всички масово припадат, цупят се, увъртат, мълчат дълбокомислено и тичат винаги в грешната посока. Безкрайното ми желание да ги удуша до една с прелестните им къдрици, се тушира навреме от поредната щуротия на Люпен, който явно има прекалено извратената странност да се вдъхновява за безумни геройства точно от тия проходили кукли без мозък, и каквото и да е там подобие на самообладение или ум. Дори и великата Калиостро се оказа неврастеничка, която хем е готова да смаже без угризения нечий череп, хем след туй една седмица се мята в слабоумие. Е, да кажем ,че авторът е имал някои явни проблеми с женската си страна, мда.

Накратко – Арсен е великолепния принц на мрака, който ограбва с усмивка, чаровно пощипване по бузката и някоя и друга открадната целувка, докато спъва разгневените съпрузи, тръгнали да защитават каквито там ценности са им останали. Той никога не убива, но ще ви окраде до шушка, ако се  разсеяте за секунда, ама пък няма да ви е толкоз неприятно. Великолепен образ, за съжаление в България превеждан с променливо качество и издаван в хаотичен вид, но дори и така, съчетанието между фин криминален роман – ноар и забавна романтична история, с едра шепа приключения и съвсем неподправен класически съспенс, печели своите ревностни почитатели до живот. Мога само да препоръчам искрено.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s